The ghost [Yoonmin]

03

Подскочих назад, но се подхлъзнах и паднах като ударих главата си на земята. След това предполагам съм припаднал, защото не помня как се озовах в болницата.

- Джимин-ах! Добре ли си? - попита ме Джун, когато видя, че съм буден.

- Не знам. Какво стана? Защо съм тук? - попитах като погледнах момчетата.

- Намерихме те на пода в банята. - каза Джънгкук.

- Сигурно си се подхлъзнал. Нищо ли не помниш? - попита Хосок.

В главата ми се появи малък спомен. Седях пред огледалото, но отражението не бе мое. Сигурно съм сънувал.

- А, събуди ли се? - докторът влезе в стаята и дойде до леглото ми.

- Какво ми има? - попитах го.

- Не се притеснявай! Имаш леко сътресение от удъра. Нищо сериозно. - каза мъжът записвайки нещо в папката си.

- Кога ще можем да си вървим? - попита Джун.

- Може още сега. Но нека си почива един ден и няма да е лошо да му сложите лед. - докторът се усмихна, поклони ни се, както ние на него и излезе.

След него влезе Техьонг с няколко чаши кафе.

- Чими! Господи изплаши ме много! Помислих, че заради мен ти е изтекла кръвта. - Тае остави кафетата на шкафчето и бързо дойде до мен, като сложи ръцете си на бузите ми.

- Спокойно де! Добре съм! Даже може да си ходим. - изправих се от леглото.

Попълнихме документите за изписването и след голямото настояване на Джун, двамата отидохме в апартамента му.

Седнах на дивана, а той каза, че ще отиде да си вземе душ. Настани се удобно на дивана и затворих очи.

- Много лесно се плашиш. - отворих очи и погледнах на дясно. До мен стоеше онова момче. Изглежда не е било сън.