The ghost [Yoonmin]

08

- Чао! И да ми се обадите, ако има нещо! - каза Кук и затвори вратата.

С Намджун решихме вече да си ходим. Нямаше какво да правим в апартамента на Джънгкук.

Излязохме отвън и тръгнахме към апартамента на Джун, но след около минута се спрях.

- Хьонг! Аз мисля да си ходя у нас. - завъртях се да си ходя, но той ме хвана за ръката и ме дръпна.

- Защоо?

"Защото в апартамента ти се чувствам като откачалка."

- Мм без причина.

- А, не! Без такива! Идвай! Ще вземеш да припаднеш и после трябва да ти плащам ковчега, не благодаря! - Джун ме задърпа и след малко просто го последвах.

- Седни на дивана, след малко ще дойда. - каза Джун, като се запъти към кухнята да остави покупките.

- Айш, ама ти сериозно ли ме оставяш сам.. - смотолевих и изцъках с език, отправяйки се към хола.

Направих една голяма крачка и приклекнах, като се огледах.

- Господин Не съм само в главата ти? Тук ли си? - нямаше никой.

- Ама разбира се, че няма никой. Луд! Луд! Луд! - започнах да удрям главата си.

- Ако продължаваш да си удряш главата така, мозъкът ти ще изхвърчи от ушите.

- Уаа! Какво си.. ЯЯЯ~! Спри да ме стряскаш така! Айгоо.. - изтупах дрехите си и се тръшнах на дивана.

- Интерессс-н-нооо-о! - момчето започна да се тресе. Изглеждаше все едно някой го дърпа назад.

- Какво става!? - изправих се и се приближих до него.

- Какво правиш!? - той ме погледна още тресейки се и опита да каже нещо.

- М-миин-н.. - тогава просто изчезна.

- Мин? - запитах се, оглеждайки се наоколо.

- Какво трябва да значи това?