The ghost [Yoonmin]

04

- Господи! - подскочих и паднах от дивана.

- Толкова ли съм страшен? Яко... - момчето погледна към мен.

- Отново ще те питам и този път искам отговор. Кой си ти и как влезе тук!? - повиших тон, но това нямаше значение, защото някакъв странник се промъква в апартамента на Джун.

- Аз съм бившия собственик на този апартамент, доволен? - повдигна едната си вежда.

Това обясняваше как е влизал, все пак било е неговия апартамент, може би още има ключ.

- Оу! Е защо не казахте още в началото? - попитах като се засмях неловко.

- Говориш ми формално.

- Аз ъъ..да, защото не знаех, че вие... - момчето ме прекъсна.

- Не ми говори формално. Не съм толкова стар, а и няма да остарея много. - каза русокосият, втренчен в телевизора пред него.

- Какво иск...

- Джимини, всичко наред ли е? - Джун се появи по хавлия, тазрошвайки косата си леко.

- Оу да! Джун запознай се, това е предишния собственик на апартамента. - посочих момчето, което седеше на дивана пред мен.

- Джимин това шега ли е? - Джун спря да разрошва косата си и прибра ръката си до тялото.

- Какво искаш да кажеш? - попитах объркан, поглеждайки към русокосия, оверявайки се, че още е тук.

- Знаеш ли защо предишния обитател на този апартамент го продава?

Аз поклатих глава, отново поглеждайки към русокосия.

- Той е мъртъв, Джимин.

Очите ми се разтвориха до толкова, че птичка можеше да снася яйца там. Погледа ми отново попадна на момчето. Този път той ме гледаше с лукава усмивка.

- Изненада~!