The ghost [Yoonmin]

12

- Мразя баща ти. - казах докато си играех с крайчето на възглавницата.

- Много хора го мразят. Включително и аз. - Мин се изправи и взе книгата със себе си. Тогава се сетих.

- Хей! Как държиш това? - посочих към ръцете му.

- От къде да знам. Сигурно защото не съм напълно мъртъв.

Кимнах с глава и отново замълчахме. Мислих си за това, което му се е случило. Как изобщо е жив?

- Ти..ти каза, че си на 22 нали? - попитах първото нещо, което ми дойде на ум.

- Мхм....Оу, но скоро ставам на 23. - духът се тръшна на леглото до мен и ме погледна.

- Защо питаш?

- Ами...не, забрави, глупаво е. - казах и погледнах надолу, но все още усещах погледа му върху себе си.

- Хайде дее! Току що ти разказах как съм почти умрял, а ти не искаш да ми кажеш нещо "глупаво"? - той се обърна по корем и ме погледна в очите.

- Казвай!

- Оххх...- отместих поглед за малко, но после се усмихнах и се приближих до Мин - Какво ще кажеш да излезем утре?

- Моля? - изсмя се той.

- Видя ли? Казах ти, че е глупаво..

- Не, не е! Просто...не очаквах.

- Добре...Е? Какво ще кажеш?

- Ами, защо пък не?

ОМГ ЖИВА СЪМ ХЕЛОУ!
Ваканция+идеи=ъпдейти в уатпад
Най-накрая имам няколко идеи хорааа! Ай чао! Дано не за дълго