The ghost [Yoonmin]

02

Изпуснах книгата на земята и отстъпих леко назад.

- Кой си ти!? - попитах леко уплашен.

Момчето ме погледна очудено и се приготви да се изправи.

- Виждаш ли ме? - попита впивайки погледа си в мен.

- Кой си ти!? Как влезе тук!? Ще повикам полиция, ако не се махнеш! - изкрещях му.

- Виждаш ме...,но как? - зачуди се той.

Тоя да не би да е психично болен!?

- Ако няма да ми отговориш си върви преди да извикам полиция!

- Джимин? - Намджун ме повика.

Обърнах се и видях Намджун, а зад него седяха другите - Техьонг, Джънгкук, Джин и Хосок.

- Дообре ли си? - попита ме Джин.

- Аз тъкмо... - обърнах се към дивана, където до сега седеше онова момче, но него го нямаше.

- Ама какво!? Как!? - започнах да се оглеждам наоколо, но нямаше никой освен нас шестимата.

- Какво стана тук? - попита Джун, вдигайки книгата от земята.

- Ами имаше едно..момче...-спрях да говоря щом осъзнах колко глупаво звучи това. А и другите започваха да ме гледат странно.

- Нищо, просто ми се привидя.

Разгледахме апартамента на Джун и си пуснахме да гледаме филм. Апартамента беше обзаведен с хубави мебели, беше доста нов. Не разбирам защо беше толкова евтин, в сравнение с другите.

- Оу господи! - Техьонг подскочи на сцената от филма и ръката му хвръкна към носа ми.

- Ау! - носът ми бе доста чувствителен, за това ми текна кръв.

- Извинявай, Джимин-ах~! Нали не ми се сърдиш? Изплаших се от филма, извинявай~! - Техьонг започна да ми прави сладки муцунки и се разсмях.

- Не се притеснявай! Отивам до банята, сега се връщам!

Затворих вратата на банята и отидох до мивката. Измих кръвта, която беше капала по ръката ми, както и носът си и повдигнах глава. Загледах се в огледалото, но отражението не беше мое.