The ghost [Yoonmin]

07

Събудих се в непозната стая. Подпрях се на лакти и се огледах наоколо. Това не беше моята стая.

Отвих се и отидох до прозореца, поглеждайки навън. Мм аз нямам такава гледка.

Зад мен вратата се отвори и се обърнах виждайки Намджун.

- О? Буден ли си? - попита, когато видя, че го гледам.

- Да..къде е това? - попитах го посочвайки помещението с ръка.

- Аа..не помниш ли? - аз поклатих глава объркано.

- Ами...след като откачи в апартамента ми излезе навън и почна да бягаш. Заради сътресението ти се зави свят и падна. Това е стаята на Джънгкук. - обясни ми на бързо и излезе от стаята.

Аз го последвах и влязохме в хола, който вече разпознах.

- Защо Джънгкук? И защо никога не съм влизал в стаята му? - седнах на дивана като се обърнах леко към стаята на Кук, посочвайки я.

- Не знам. - отговори Джун отпивайки от чашата с чая.

- Само Техьонг е влизал. - Джънгкук се появи от кухнята.

Носеше две чаши - вероятно с чай. Подаде ми едната и седна на малкия фотьойл до дивана отпивайки.

- Защо само Техьонг? - попитах го, а той се задави и се приведе напред да не съсипе фотьойла.

- Уа, добре ли си? - Джун го потупа по гърба и когато на Кук му мина го попитах.

- А всъщност защо съм тук?

- Ами..Намджун хьонг ми се обади и каза, че му трябва помощ. Беше припаднал близо до нас.

- Благодаря ви.. - сведох глава и се заиграх с пръстите си леко засрамен.

- Ти защо всъщност припадна? - вдигнах глава и видях любопитния поглед на Кук.

Веднага се сетих за онова момче. Каза, че не е само в главата ми. Тогава защо другите не го виждат?

- Джимин?

- А? - вдигнах глава и фокусирах вниманието си върху Намджун.

- Не отговори на въпроса. За какво мислиш?

Де да знаех, Джун. Де да знаех...

Съжалявам за късния ъпдейт!
Съвсем забравих за историята.
Съжалявам