The ghost [Yoonmin]

10

Помогни ми! Помогни ми!......ДЖИМИН!

- Ааа! - изправих се в леглото, дишайки тежко.

- Било е само сън. Само сън.. - загледах се в една точка. Какъв беше този сън по дяволите?

На вън гръмна и стаята се озари от светкавицата. До прозореца седеше това момче.

- Уаа изплаши ме!..Какво правиш тук? - попитах като се завих  хубаво.

- Ами по принцип живея тук..,но след като съм мъртъв.... - призракът се озова в леглото до мен и се изплаших, дръпвайки се назад.

- Но ти не си... - прошепнах поглеждайки към него.

- Какво не съм? - попита Мин.

- Ами..изглежда ти не си точно...умрял. - почаках за реакция от другата страна.

- Какво говориш? Ако не съм умрял, защо съм тук и само ти ме виждаш? - попита момчето и  се изправи.

- Ами, не знам защо никой друг не те вижда, но..знам, че си в кома и поддържат живота ти с машина. Съжалявам!

Какво правеше той? Защо просто стои без да мърда? Ще ме убие ли за дето му казах?

- Е..това обяснява защо получавам онези странни...пристъпи? Предполагам мога да ги нарека така. Все едно някой ме дърпа. Просто е....сърцето ми е спирало да бие.

Беше тихо от твърде дълго. Господи, тази тишина ме убива!