The ghost [Yoonmin]

06

Погледнах към момчето и после върнах погледа си към Намджун. Нямаше как да го виждам.

- Тоя да не е учил да става доктор? - каза...стори ми се да казва "момчето".

- Ти си само в главата ми. Махни се. - стиснах очи и казах тихо, за да не ме чуе Намджун.

Отворих очи и бавно извъртях глава да проверя дали още е там. Нямаше го.

Отдъхнах си за малко и се облегнах на дивана.

- Де да бях само в главата ти. - прошепна в ухото ми и аз подскочих като попарен.

- Джимин, какво има!? Добре ли си!? - Джун се изправи и започна да ми задава въпроси.

- Как така не си само в главата ми? Кой си ти? Какво искаш от мен? - вгледах се в момчето и попитах.

- Честно ли? Нямам представа защо ме виждаш. - обясни и след малко изчезна.

- Джимин-ах? - Джун ме гледаше притеснено. Дори не усетих ръката му върху рамото си.

Кой беше този? Какво иска? Защо само аз го виждам? Не разбирам...