The ghost [Yoonmin]

09

- Мин..какво трябва да значи това? - питах се гледайки към тавана.

- Аайш ще ми се пръсне главата. - извадих телефона си от задния джоб на дънките и записах в търсачката на Google - Мин.

- Великата Мин е династия, управлявала Китай от 1368 до 1644 година след падането на монголската дин.. Е КАКВО Е ТОВАА? Айгоо...Чакай малко..тоя да не е управлявал Китай? - седях известно време прав, потупвайки долната си устна с пръсти.

- Не, не, няма как! Той си беше кореец. Да ама..тогава какво е Мин? АААЙШ! - хванах главата си с ръце и се тръшнах на дивана.

- Е какво е това?

- Кое? - Джун попита и седна до мен.

- О, ами..знаеш ли какво може да е Мин? - попитах като се обърнах към него.

- Мин? Ммм..фамилията на предишния собственик е Мин.

- К-как? Мин? Ама той наистина ли.. Ааа мерси!

След известно време прекарано в гледане на готварско предаване и тъпкане с чипс, реших да попитам.

- Знаеш ли какво се е случило?

- А? С кое? - попита ме Джун набутвайки чипс в устата си.

- С Мин?

- Яяя! - Намджун се обърна към мен и чипсът изхвърча от устата му.

- Какво? - казах избърсвайки лицето си с ръкава на блузата ми.

- Защо толкова се интересуваш от него? Айго..майка му продаде апартамента. Каза, че е бил на сина ѝ, който е претърпял инцидент....Поддържат живота му с апарат, но дори и да се събуди, тя ще се грижи за него в дома им.

- Господи...

Не мога да повярвам. Той мисли, че е мъртъв, но има шанс да се събуди. Може би нищожен, но го има.

- Става късно. Мисля да си лягам. - Джун се изправи и тръгна към стаята си.

- Лека нощ! - пожелах му и след малко го чух да се провиква в отговор.

- Нямаш късмет Мин...