Непознатия (Завършена)

1.

Здравейте, аз съм Лея. На 18 години съм. Живея в България. Още от малка майка ми ме е водила на конкурси по красота и сега аз съм модел. Майка ми и баща ми имат много пари и ме гледат като принцеса. Когато бях малка ми харесваше, но с годините започна да ми писва. Те никога не оценяват моето лично мнение. Аз искам да танцувам, но родителите ми казват, че съм твърде красива за да танцувам. Та сега е 16:00,а аз имам фото сесия в 17:30 затова започвам да се оправям. Сложих си къси бели панталони и една бяла риза. Майка ми не е много съгласна да нося тъмни дрехи. Но понякога стигаме до едно и също мнение. Та когато стигнах в студиото ми дадоха да облека тази рокля:

Фотосесията мина много бързо преди да отида в съблекалнята ме спря  мениджъра и каза, че ще отида за една година в Южна Корея. Бях много щастлива, защото родителите ми имат много работа и затова няма да дойдат с мен. Което значи, че няма да има кой да ми казва какво да правя и ще мога да тръгна на уроци. Когато се прибрах и казах на семейството си те веднага се съгласиха понеже мислят, че в Корея ще имам повече възможности да се развивам. С мама отидохме горе и започнахме да ми събираме багажа.На другия ден станах и обякох това:

Закусих и ме закараха с лимозина до летището. Качих се в самолета и си сложих слушалки обичах да слушам всякаква музика особено Kpop след близо 5 часа кацнахме. Там ме посрещнаха хора на баща ми и ме закараха до хотела. Когато отворих вратата на хотелската стая  първото, което видях беше едно огромно легло отидох и легнах да спя. Сънят ми беше прекъснат от обаждането на мениджъра, за да ми съобщи, че ще има някакво парти, за което да си сложа дълга рокля, след това за някава дискотека да си взема къса рокля. Затворих телефона и още сънена отидох да си избера тоалет за дълга рокля харесах:

А за къса:

Отидох първо на партито. Там имаше много хора. Грабнаха ми очите едни много изискани момчета. Не ги заговорих, а просто ги подминах до масата с ордьоври. Явно момчетата бяха накарали едното от тях да донесе за пиене. Но понеже те бяха 7, той трябваше да ги носи сам, но се спъна и ме поля.Бързо стана от земята и започна да ми се извинява.
Непознатия-Съжалявам много!
Аз-Няма проблем. Е след като ме поля можеш да ми кажеш поне името си.
Непознатия-Казвам се Джънг Хо Сеок. Викат ми J hope или просто Хоби.
Аз-Е J hope аз съм Лея.
J hope-Мисля, че няма да ни е последна среща Лея. До скоро.
Аз-Ъъ.... Чао?
Какво искаше да каже с това? Е както и да е. След като той ме поля явно ще трябва да ходя на дискотеката.

Следва продължение.