Непознатия (Завършена)

8

Г. Т. На  J hope
Доктора - Почакайте тя не е  мъртва просто тя повече няма да може да ходи.
J hope - Ще може ли......
Преди да успея да довърша изречението влезе най-наконтената жена която някога съм виждал в БОЛНИЦА!!!!
Жената-Къде е дъщерями?!Къде е моята красавица?! Къде е моето богатство?!
Доктора - В стята е, но ви препоръчвам първо да измислите как да и съобщите новината.
Жената-Каква новина?
Доктора - Вие не знаехте ли? Дъщеря ви е инвалит.
Жената-Моля?!?!
Тогава на лицето и се изписа тревога. Но не тревога за  работата на Лея като модел, а за самата Лея.
Г. Т.На Лея.
Събудих се и видях мама и татко да стоят в стаята. Татко в единия ъгъл, а мама до мен.
Мама-Миличка добре ли си? Как се чувстваш?Нещо боли ли те?
Аз-Не немеболи нищо. Но си усещам тялото от кръста надоло.
Мама-Лея искам само да си спокойна и да не се страхуваш, защото ние сме с теб.
Аз-Добре
Мама-Лея ти повече няма да можеш да ходиш са...
Аз-Да ходя сама из страната нали? Това е спокойно аз вече се чувствам по-добре. Може да ми доидете на гости. Липсвах те ми.
Мама-Не Лея няма изобщо да ходиш сама. Как да ти обясня?...Лея ти си.... Инвалид!
Аз-М..м..м..Моля?!
Мама-Знам, че в момента се чувсташ ожасно, но ние сме стеб вече няма да та тормозя да бъдеш модел, а ще ти помагам с трудностите. Нали? Ще бъдеш силна нали?Сега ще стоиш тук, а когато се оправиш ще се върнем в България. Ще вземем животните ти даже, ако искаж няма да продаваме къщата и когато поискаш след време ще се върнеш тук. Но ти обещавам, че когато се върнеш вече ще можеш да ходиш.
Ще те оставям. Защото отвън чака едон красавец още като го видях ми изглеждаше много притеснен.
Родителите ми излязоха и веднага влезе Хоби с наполовина насълзени очи.
J hope - Лея аз....
Аз-Ти на си виновен сега не ми пука за мечтата ми, а за това, че няма да те видя повече.
J hope - Неговори така.
Аз-Хоби аз се връщам в България!
J hope - Неговориш сериозно нали?
Аз-Искаше ми се да неговоря сериозно, но сега съм напълно сериозна. И понеже мисля че това ще ни е последния разговор. Понеже там където живея нямам покой и време. Затова, ако имаш какво да кажеш просто го кажи независимо калво е.
J hope - Ок. Давай първо ти.
Аз-Обичам те страшно много. Ти си ми първата любов. Нокога няма да те забравя, ако никога повече не та видя.
J hope - Исках да кажа същото,но едното не завършва правилно. Първото е вярно, второто също, а трето донякъде. Края му не е правиле моят завършва така,, ще те помня докато се срещнем пак"
Аз-Хоби кажи ми каква е твоята мечта.
J hope - Да стана участник в група. В която да танцувам и пея.
Аз-А можеш ли да ми обещаеш, че ще изспълниш тази твоя мечта.
J hope - Заклевам се.
Аз - Добре тогава. Само посмей да не я испълниш.
Минаха няколко седмици и вече бях на летището. Хоби беше смен прегърна ме за последно и се качих в самолета. Край това беше. Мечтата ми се разби, далеч съм от Хоби и съм закована за инвалидна количка.

______________________________________
Съжалявам  понеже този път мисля, че наистина има много грешки. Това не е края ще има още.
Още един епизод ще има от 1 сезон. А януари 2 сезон. 😅😅😅
______________________________________