Край 2.12

125 9 1
                                    

Г. Т. На  Сун Хи
Много години по-късно

Добре днес завършвам дванадесети клас и нямаше какво да правя затова влязох в стаята на нашите и започнах да тършувам(обичах да го правя😅😅😅)

Видях една кутия която естествено отворих. Изведнъж Каил се появи от някъде. Дойде при мен. В котията имаше снимки от сватбата инаши бебешки, но изведнъж видяхме една много заинтругаваща.

Това беше.....мама, но беше като модол. О БОЖЕ МОЙ МАЙКА МИ Е БИЛА МОДЕЛ. Наистина трябва да намеря баба и дядо.

Аз-МАМОООО!!

Мама-Да идвам какво.....откъде извади тази снимка.

Аз и Каил-Била си модел?!

Мама-Да сега отивайте да се опрявате за празника.

Аз и Каил-Добреде добре.

Тя излезе и с Каил си отидохме по-стаите. Аз си облякох роклята
А братми и сложи костюм. Празнувахме до късно на рестуранта. На сутеинта с брат ми отидохме на репетиции. О да забравих да спомена както мама и татко така и ние танцувахме. Но въпреки големият ни талант не можехме да го покажем. Преместили сме се когато сме се родили и  тук няма нито сцена нито учители. Нямаме никакви шансове.

След репетициите се прибрахме и видяхме чичо Джимин да стои на дивана и да си говори с татко. Поздравихме го и тпй ни отвърна с същото.

Татко-Добре разбрахме се нали?

Джимин-Абсолютно!

Нямах си и на идея за какво говорят!

Седмица по-късно

Чух звънеца и отидох да отворя беше пошталюна. Носеше писмо от Сеул за мен и братми. Извиках Каил и седнахме на дивана.

На писмото пишеше:

Здравейте пишем Ви от академията за танци в Сеул. Уведомяваме Ви, че сте приети да учите при нас с усигорена квартира и транспорт. Ще се радваме да Ви видим на първия учебен ден. Благодаром Ви за вниманието.
                            Академия по                                                    танци в Сеул  

И двамата се разкрещяхме от радост. Оказа се, че чичо Джимин ни е оредил там.

Месец по късно

Вечес брат ми сме в автобуса. Той естествено си намери компания и ме заряза. Типично. Та стигнахме и видях, че срещо нас е спортната гимназия. И познай те кого видях....Итън и Мин Дае Хьон. Поздравих ме се(говорихме три часа) и отидохме да си вземем ключовете за стаите.

Готиното беше че бяхме есни срещу други.

На другия ден.

Братми пак ме заряза, но нищо. Тръгнах към залата и носех тетрадката ми за рисунки и разни неща които съм писала.

Докато си вървя се блъснах в някой. Паднах и изтървах тетрадката. Оказало се че съм се блъснала в момче.

??? - Съжелявам. Заповядай мисля че това е твое. - каза той като ми подаде тетрадката и ми помогна да стана.

Аз-Нищо. Няма проблем

??? -Аз съм Марк. А ти си.....

Аз-Ю Сун Хи!

Марк - Е  Сун Хи ще се виждаме. (познато😏😏)

_____________________________
Това е хора. Краят най-накрая свърших тази книга. Не забравяй те да прочетете  и другите ми книги. И не се притеснявайте ще има има още една книга с BTS.
Чао обичам ви. 😍😍

_____________________________

Непознатия (Завършена) Where stories live. Discover now