Непознатия (Завършена)

5

Седнах ме на дивана и нямахме идея какво да правим. Решихме да гледаме филм. Той се съгласи. Докато гледахме той ме фрасна с една възглавница.
Аз-Ох... Хоби, какво правиш.
J hope - Съжaлявам, но този филм е най-скучното нещо на света.
Аз-О така ли? Ще видиш ти.
Взех другата възглавница и започнах ме да се бием. Мина 1 час и ние се изморихме.
J hope - Добре нека отидем да зготвим, защото след този бой съм много гладен.
Аз-Добре.
Станахме и отидохме до кухнята. И двамата не можем да готвим, но се пробвахме поне да прилича на нещо. Но изглеждаше, ужашно.
J hope - Страх ме е да пробвам това. Затова.... Първо дамите.
Аз-Благодаря, ноще откажа.
J hope - Добре хайде на три две едно.
Лапнахме по една хапка от нещото, което трябваше да
бъде,, храна". Но още в момента в, който му усетихме вкуса и го изплюхме.
J hope - Хайде да поръчаме пица.
Аз-Съгласна.
Наядохме се и си отидохме по стаите. Аз в моята стая, а той в стаята за гости. На сутринта се събудихме, закусихме и той си тръгна.
-----------------------------------------------------------
След няколко дни
----------------------------------------------------------
Г. Т. На Лея
Днес е 21 Юни утре имам рожден ден. С Хоби се уговорихме да го празнуваме заедно. Легнах си рано. Сутринта бях събудена от мама, която искаше да ми честити. Така и така бях събудена реших да се оправям, а и като знам колко съм бавна. Разглеждах рокли.Защото Хоби искаше да отидем първо на кафе. Облякох се така:

Хоби каза, че ще ме вземе от вкъщи. Изведнъж чух звънеца. Видях, че е Хоби и отворих. Носеше една кутия с една огромна панделка.
J hope - Честит рожден ден! Това е за теб.
Аз-Благодаря! Влизай.
Седнахме в хола.
Аз-Може ли да го отворя?
J hope - Разбира се. Но се приготви и за още един подарак, който ще получиш в кафето.
Отворих го, а вътре имаше обувки: