Непознатия (Завършена)

2.11

Г.Т.На J hope

Сун Хи-Тате, тате, татее!!!

Аз-Още малко Сун Хи!

Кайл-Ама ти трябва да водиш мама на тренировки, нас на детската градина и да отиваш при групата ви.

Тогава направих голяма грешка. Каий се беше качил на гарбът ми и неможех да стана. Избутах го с една ръка за да отида да се облека, бо не осъзнах, че съм на края на спалнята и Каий падна.Не успях да асимилирам какво става за това пак се обърнах на другата страна и изведнъж осъзнах.
БОЖЕ ГОСПОДИ КАЙЛ ПАДНА ОТ ЛЕГЛОТО!!!
Веднага станах  и отидох да го вдигна. Той от своя страна вместо да се разплаче каза:

Кайл-Тате утер като те събуждам може ли да ме сабориш пак?

Аз-Ъъ...ще видим. Сега излесте за да се оправя.

Този път внимателно ги изкарах и заключих вратата. Мениджера ми се обади. Натажих се пт това което той ми каза.

Облякох се и отидох доло децата и Лея вече бяха готови. Закарах ме първо децата и преди Лея да слезе за тренировки аз я дръпнах за малко.

Аз-Лея имам да тиказвам нещо.

Лея-Какво можем да говприм после. Зааащо си толкова притеснен?

Аз-Лея с момчетата трябва да заминем на турне за 1 година. И няма да можем да се виждаме и чуваме.

Лея-Моля??? Чакай чакай искаш да кажеш, че няма да те виждаме една  година?!

Аз-Да и много съжелявам за което.

Лея-Добре....кога заминавате??? - каза тя вече със сълзи в очите

Аз-Тази неделя. Не плачи аз ще се върна спокойно!

Лея-Чакай днес сме петък. Ще патуваш със самолет нали?

Аз-Да, но не се притеснявай. Аз ще кажа на Сун Хи и Кайл.

Няколко часа по-късно

Аз-Сун Хи, Кайл елате на сам за малко.

Те дойдоха и аз ги гушнах в скута ми.

Аз-Нали знаете, че много ви обичам? И не бих ви оставил, ако не се наложи.

Децата-Да!

Аз-Ами татко трябва да замине за една година. Но не искам да плачете, защото  ще ви донеса много подаръци.

Както се и учакваше се разплакаха и около 2 часа не можах да ги оспокоя. Докато са плакали наякак си тримата сме заспа ли.

Неделя

Г.Т На Лея

Изпратихме Хоби всички плаках ме много. На децата им беше много трудно да св справят без баща си!

1 година по-късно.

Г. Т. На Сун Хи

Мина една година от както баща ми го няма. Аз и брат ми вече сме на шест  за жалост баща ни не беше там. Вече можехме да пишем и госчожата ни каза да напишем съчинение за някой от нашите родителите. Аз писах за татко, а Кайл за мама.

Деня за четене на съчинения.

Беше мой рет. Госпожата каза че ще дава по един медал играчка на трите най-хубави съчинения.

Съчинение:

                       Моят баща.

Аз имам най-готиния  баща. Той е певец и танцьор. Затова той сега е на турне и не съм го виждала. Много го обичам. И още нещо толкова забавен смешвн винаги когато беше с нас се смеех ме. Много бих искала да той да е тук и да беше чул това.
                                   Обичам те тате.
Край!

Всички започнаха да ракопляскат. Аз вдигнах глава към учителката и през вратата влезе, седна на стола, усмихна се и ми помаха.....ТАТКО?!

______________________________________
Хора това е новата глава дано ви хареса. Обичам ви! Чао!!!
______________________________________