Непознатия (Завършена)

2.2

Г. Т. На J hope
Куки-А..ало
???-Абе глупаци как можахте да не ми кажете, че сте в България.
Куки- Юнги?!?!
Юнги-От плът и кръв.А вие кой мислехте, че е?
Куки-Ми не знам. Някой сериен убиец. Чакай да искарам Хоби от шкафа.
Юнги-Какво по дяволите прави Хоби вътре.
Куки-Ами казах ти, че помислихме, че е някой сериен убиец,а после той се стресна и се скри в шкафа.
Юнги-Идеоти. Както и да е къде сте защото, ако сте в Несебър или Бургас можеда се видим.
Куки-В София сме, но може да дойдем.
Юнги-Ок, ако има нещо свободен съм по всяко време.
Куки-Чао.
Юнги - Чао.
Куки - Хоби може да излизаш. Беше Шуга.
J hope - Не можа ли да го кажеш по рано?
Куки-Явно не.Хайде трябва да отидем до една балетна школа.
J hope - Да не си решил да ставаш балерина.
Куки-Нееее. Един от бизнес партньорите на тате има син той учи в тази школа.
J hope - Не знам дали ще дойда.
Куки - Споко и той е кореец.
J hope - Добре идвам.
Отидох ме и вътре имаше основно момичета. Нормално нали е балетна школа. Имаше и малко момчета. Огледах се.
Куки- Ето го.
И посочи едно момче с пастелено розова коса. Кук отиде принего и скоро двамата дойдоха при мен.
Куки-Хоби това е Джимин. Джимин това е Хоби.
Джимин-Парк Джимин или просто Джимин
J hope - Джънг Хосеок, J hope или просто Хоби.
След като се запознахме отидохме на кафе. Вданага разбрахме, че ще бъдем най-добри приятели. Джимин предложи да отидем у тях и ние се съгласихме. Първата стая в която влезнах ме беше неговата. Беше пълна с снимки на отбора купи и медали. Куки разглеждаше купите и пипаше всеки златен медал. А аз се заех, да разглеждам снимките. Видях една на отбора. Разглеждах всеки един от участниците. И най от дясно видях Лея. Неможех да повярвам, затова реших да потвърдя.
J hope - Джимин ела за малко.
Джимин-Какво стана?
J hope - Ето това момиче най-отдясно как се казва?
Джимин - Това ли? Това е Лея. Едана от най - добрите. Трудно хората вярват, че преди година е била инвалид. Само тези които я познават по-отдавна знаят за това.
Куки-Ооо той знае.... Опа!
J hope - Затвори си остата да не ти я затворя аз.
Джимин - Хоби той за какво говори.
Така се наложи да му разкажа всичко.
_____________________________________
Нова година 2017/2018
_____________________________________
Отидох ме да празнуваме в Бургас. Бяхме аз Кук и Джимин. Отидох ме в един ресторант. Забавлявахме се много. Поедно време видяхме едно пияно момче сигорно две години по- голямо от мен да се качва на масата и да почва да пее и танцува.
J hope - Как можах да забравя. Джимин би ли станал част от групата за която ти говорех.
Джимин-С одоволствие. Вижте започнаха да го снимат.
Обърнах се и видя компанията на момчето да го снимат. Сред тях беше...
J hope - Шуга?!?!
Куки-Ей Юнгиииии!!!!
Той отдели поглед от телефона си за да види кой го вика. И разбира се как да не забележи момчето което махаше и крещеше името което само най - близки те му хора знаеха. Леко се усмихна и тръгна към нас.
Юнги-Идеочета пак ли забравихте за мен.
С Кук се спогледахме и започнахме да се хилим. А Джимин неможеше да повярва, че доне го по точно на същата маса стой AGUST D облечен така

И говорещ с най-добрите му приятели.AGUST D бешд един от двамата му идоли.

______________________________________
Съжалявам ако има грешки.
______________________________________