Just random stories

Чудовище

Тя разби огледалото с юмрук бясна на света около нея, бясна, че позволи на доведения си баща да я насили, бясна на майка, и че не я защити, бясна на брат си който само седеше отстрани и гледаше.
Сълзи се стичаха от очите и, кръв капеше от ръката и. Тя падна, хвана парче от огледалото и погледна тъжното, счупено, и празно момиче от другата страна. И изведнъж като удърна вълна я връхлетяха всички спомени от изминалите години, всички спомени които тя подтискаше и не искаше никога да си спомни.
Спомни си, нейния шестнадесети рожден ден. Деня, който трябваше да е най приказния в живота и. Но вместо да бъде събудена с нежното докосване на майка и, тя беше събудена с шамар и завлечена в мазето. Там тя седя вързана за кол и бита с камшик. Шестнадесет удара. След всеки удар той се смееше и казваше това е само началото принцесо.
Сълзи капеха от очите и, умоляваше го да спре, но той не го направи. След последния шеснайсти удар той се доближи до нея и сложи сол на раните и. Тя извика вече останала почти без глас. Той се приближи до ухото и и и каза:
- Пести си силите, това е само началото на една прекрасна вечер. - след това се отдръпна със злобна усмивка и излезе от стаята.
Тя седеше цялата обляна в кръв и сълзи останала само с един парцал който едвам покриваше тялото и.
След няколко минути които и се сториха като часове в стаята влязоха брат и и майка и, тя се усмихна, помисли, че дойдоха да я спасят. Грешеше. Те седнаха в края на стаята и мълчаха гледайки я с празни погледи.
Доведения и баща влезе, развърза я и разкъса останалото от нощницата и разкривайки настръхналите и и покрити с кръв гърди. Тя извика
- Моля те спри! Мамо, кажи му да спре моля те! - каза немощно тя, но отговор така и не последва, а брат и и майка и все така седяха неподвижно. Но погледите им. Те се бяха променили. Очите на майка и бяха пълни със сълзи а тези на брат и горяха, не, не от ярост, а от щастие, от похот, това я уплаши дори още повече.
Сега тя лежеше, с оковани ръце и оплашен поглед вперен в майка и, нейната последна надежда.
- Тази курва няма да ти помогне принцесо- каза злобно той стискайки гтубо гърдата и.
Та извика. И това и спечели поредния шамар и поредната синина.
Изведнъж той спусна едната си ръка между краката и, докато другата се премести на гърлото и, а устните му целуваха зърното и.
- Махни се от мен! Пусни ме! - викаше тя, но това и спечели само още един шамар, този разкарвави устната и, виждайки това той я целуна събирайки кръвта.
- Ще кървиш за мен. Аз ще съм единствения който ще те вкуси. - каза с умисвка той.
Свали си колана и панталоните му паднаха с него, разтвори и широко краката и без предупреждение проникна в нея рязко и грубо. Тя извика.
- Моляте спри! Боли ме! Мамо помогни ми, моля те! - викаше тя, но без значение колко силно го правеше резултат нямаше. Накрая тя просто млъкна и погледа и стана празен, душата и я нямаше. Но той така и не спря докато не свърши в нея изпълвайки я. И без да каже и дума той стана хвана лицето и в ръце и я накара да почисти собствената и кръв от пениса му. След като приключи я захвърли в краката на майка и. Излизайки от той запали цигара изпълвайки стаята с мисрис на дим.
Майката се свлече на колене прегръщайки пречупената си рожба, ридаейки над нея. Но вече беше прекалено късно. Дъщеря и вече я нямаше и на нейно място имаше само тъмнина.
Цяла нощ майката почистваше раните на детето си и се молеше да получи какъвто и да е отговор от нея, но тя мълчеше, потънала в своя тъмен свят.
На сутринта майката се събуди в празно легло. Тя скочи и тръгна към мъзето, но вместо дъщеря и, тя трупа на съпруга си, лежащ сред кървавите петна оставени от дъщеря и, предишния ден. Сигурно се чудите как се е оказал там? Много просто, докато майката отешаваше дъщеря си синът и преби и намушка събругат и. Не от ярост зарафи зверствата които причини на сестра му, а защото не той беше този който да и го причини.
Дъщеря и вече я нямаше. Тя беше заминала далеч от това място, дале ч от майка и и брат и. Беше се съвзела и беше оставила чудовището което се криеше дълбоко в нея на свобода. Всичко беше наред до деня в който брат и я намери, но сега, сега тя не е онова малко нищожество ковто беше, сега тя е чудовището което ще си играе с тях.
Тя се изправи, все още държеейки парчето от огледалото и без да се замисля слезе на долния етаж и го заби във врата на упоения и брат и заби второ парче в сърцето на ридаещата и майка. Сега тя беше свободна. Сега звярът в нея се беше показал напълно.
Запали къщата оставяйки телата и сенките от миналото да изгорят с нея.
Сега тя щеше да накара света да гори както гори и пожара на омразата във вече празното и сърце.