Just random stories

Сянка

Той преследва те като сянка.
От него отърване няма.
Емоциите връхлитат те и очите ти помрачават се всеки път щом чуеш името му, или видиш лицето му.
Той е твоя кошмар.
Той беше до теб, беше твоето спасение, но превърна се в твоята гибел.
Нарани те, игра си с теб, игра си с психиката ти, взе това което ти пазеше яростно със зъби и нокти, както дракон пази своето злато.
Накара те да се чувстваш като боклук и в същото време като принцеса.
Той беше това на което ти не знаеше че държиш, и сега се чудиш "дали само не го замених с някой по добър някой който ме разбира, но в същото време ти носи и много болка. И колкото и различни да бяха един от друг, те имаха и сходства и сега, тя седи лице в лице със сянката и чака тя да удари първа, отново поваляйки я, и хвърляйки я в дълбоката черна дупка от която тя излезе.