Just random stories

Самота

Сам на маса той седи
Зад решетки метални
Изолиран от света
Като в затвор попаднал
Всяка вечер, сам на масата сяда,
Сам яде своята вечеря
Отправил поглед в нищото
Може би си спомня дните му на младост, първата си любов, първата целувка, първото му колело, първата му свада, или първия му бой.
Мислите му се стичат през главата образувайки, наниз от щастливи и тъжни моменти.
Дали ще умре сам?
Дали ще има кой да го оплаче?
Кой по главата да го целуне?
И в последните му мигове здраво да държи ръката му?