Just random stories

Селското момиче

В нощ дълбока мома красива към дома си се прибираше щаслива, че носията си за Лазаров ден ушила. Но щастието и помрачено бе от мъж причакващ я зад тъмен ъгъл.
Той с ножа си пред нея излезе и ѝ продума:
"Моме хубава от много време вече, съм те калесал, и ти все от мен бягаш, но сега само за мене ще си"
Тя с уплашен поглед гледаше го докато очите и се пълнеха със сълзи.
Той с усмивка похотлива за ръка я хвана и в тъмния ъгъл я заведе, ризата и съдра и детското от нея отне. Там я остави с думите:
"Сега само аз ще те имам"
Трепереща тя стоя там в ъгъла. Бавно изправи се, но болка проряза я в стомаха, с бавни крачки тя до реката отиде и кръвта от себе си изми, сълзите изтри и с усмивка в дома си се прибра.
Семейството си поздрави и с бавни крачки в стаята си влезе, ризата изхвърли и нова облече, кофите с вода напълни и опита срама от себе си да изчисти, облече своята пижама и в леглото си се сгуши трепереща и със сълзи чакаща с нетърпение прегръдката на съня.
На сутринта болката се бе усилила, тя с мъки стана и усмивка на лице си сложи към репетициите за празника се отправи и по залез слънце с бърза крачка към домът си забързано побягна, уличката тя отбягваше, но уви той зад нея появи се, за врата я хвана и в ухо и прошепна:
"Пак се срещаме изгоро моя, днес пак ще те направя моя"
И тя със сълзи на очи отново насилена бе и поредна риза тя изпра и хвърли, и поредна вечер тя със сълзи и болки посрещна.
Мина се седмица следа от него нямаше, тя с разтуптяло сърце всеки ден се прибираше и болката си криеше.
След още седмица болката ѝ почти мина, но Лазаров ден бе след два дни, а тя притеснена не спираше пръстите си да боде докато най после напълно завърши своята носия.
Ноща преди празника тя и момите се смееха, и не спираха да думат с какво нетърпение очакват да танцуват и да дадат китките си на момците и кой би ги откраднал, но зад усмивките и смеха страхът бе обтегнал гърдите ѝ. Въпросите не спираха да минават през главата ѝ. Дали той ще е там? Дали ще я докосне отново? Дали някой ще разбере какво се бе случило? Дали биха я изгонили от селото в мига в който разберяха истината? Със свито сърце тя легна, очаквайки настъпването на сутринта, но колкото и да се опитваше сънят така и не идваше. И така тя посрещна воят на вълците будейки момите. Те със сънени очи започнаха да се гласят. Щом слънцето показа първите си лъчи те бяха готови да излязат. Цялото село чу песента им. Те обикаляха от къща на къща благословявайки я. Страхът най после бе заменен от радостта от усмивките на хората. Докато не стигнаха до неговата къща. Там тя с треперещи ръце стоеше все още със своята фалшива усмивка. Той излезе бавно, движенията му бяха като на хищник, знаеше че тя се страхува от него и това го караше да се чувства дори още по горд. Тя с мъка изпя своята песен, а танците остави на по младите докато криеше своята китка на дъното на кошницата си, далеч от очите му.
Когато празникът свърши всички се отправиха към главния площад, там тя зърна млад мъж с гъста брада и очи така пленителни, че потъна в тях в мига в който погледите им се срещнаха.
Тя бавно приближи го и с усмивка го запита:
"Млади момко що ти струваш в нашето село?"
Той само леко повдигна устните си и ѝ рече:
"На цветния празник дойдох да се полюбувам, и на вашите танци"
Тя плахо в кошницата бръкна и букета плахо извади, бавно в ръце му го положи и с усмивка каза:
"Букета ми ти пази, и кога танцът ни свърши ти реши от мен ще го скриеш ли или ще ми го върнеш на камък самотен да го положа"
Той объркан в ръка го стисна и ръка и целуна оставяйки руменината да полази по страните ѝ.
Музиката засвири, подканвайки нея и останалите моми към хорото. Тя с мъка откъсна ръката си от неговата и в бурен танц се впусна, пленена от емоциите които завладяха гърдите ѝ.
Когато музиката най после свърши и всички дишаха учестено, тя с усмивка се обърна към мястото на което стоеше момъка, но от него нямаше и следа, уплашена тя започна да се оглежда за тези две невероятни очи.
"Търсиш ли някого моя изгоро?" попита той.
Тя трепереща се обърна, пред голямото тяло на нейния кошмар.
"Нннне" заекна тя.
Тялото ѝ не спираше да трепери, в гърлото и се появи буца непозвляваща и да преглътне. Той протегна ръката си към кошницата ѝ, поглеждайки в нея той с почуда откри, че от букета ѝ няма и следа.
" Къде е китката ти моме" попита ядосан.
Тя с широко отворени очи стоеше и мълчеше.
Изведнъж мъжка ръка се намери на рамото ѝ. Обръщайки се видя момъка, а той я гледаше право в очите облекчена тя се сгуши в него и сълзи на радост и облекчение потекоха от очите ѝ.
Той обгърна кръста ѝ и ѝ прошепна с мекия си глас:
"Още от момента в който зърнах очите ти разбрах, че ти си мията изгора и аз съм вечно твой"
Тя повдигна поглед и видя китката си на ухото му и с усмивка каза:
"Още днес ще ти пристана"