Just random stories

Покой

На пейката той седеше,
Гледайки в далечината,
С поглед замечтан,
Не,
Той бе пълен със спомени,
В главата му, като на филмова лента, минават спомени изпълнени със смях и любов,
Усмивка осени лицето му,
"На какво ли се усмихва?"
Запита се малкото момиче, стоящо до него,
Той погледа си от далечината премести, сякаш чул мислите и, и в нейните неопетнени от бремето на живота очи той се взря,
В тях, той видя невинност и щастие,
Усмивката отново озари лицето му,
"Защо се усмихвате?"
Попита го тя,
Той отрони въздишка, гледаш е я в очите, но сякаш не бе там.
Сякаш се бе пренесъл в спомените от миналото.