Just random stories

Нощта

Нощта. Тя единствена знаеше болката която изпитвах, всяка вечер лежеейки в леглото,с очи пълни със сълзи, със спомени от миналото, които ме заливаха като вълна оставяйки ме без въздух. Само луната разбираше за моята болка и беше до мен в безсънните ми нощти изпълнени с кошмари и страх за утрешния ден.
Само звездите на небето разбираха разбитото ми на мильони парчета сърце, и желанието ми да прокарам ножа върху китките ми с идеята болката да свърши веднъж и завинаги.
Но имаше и нещо друго, едно малко гласче което нашепваше " Недей, бори се, знам, боли те, но ти си по силна, ти ще се изправиш и ще се бориш, и като феникс ще се възродиш от пепелта". Но колкото и силно да нашепва, си остава само шепот в мрака изпълнен с виковете на изминалите грешки. И на края на вечерта, аз се оказвам лежаща в мрака с нож в ръка, и тънки разрези по ръката, със сълзи на очи молейки се болката в гърдите да утихне, и да бъде заменена от физическата болка. Но уви това така и не става и на сутринта се будиш със същата болка в гърдите и ръка която трябва да криеш от света. И както всяка сутрин слагаш маска на щастливо момиче и криеш белезите под якета и блузи с надеждата никой да не разбере твоята тайна и вечерта отново да сте само ти, Луната и болката в гърдите ти.