Just random stories

Отмъщението

Тя се събуди в тъмна стая. Прозорци нямаше. Стените и подът бяха голи. Изход нямаше. Стахът се просмука в тялото и, карайки я да трепери, и да се свие в ъгъла, страхувайки се от неизвестното. От това, че не знае къде е. Коя е. Как изглежда. И защо се намира сама, в тази лишена от светлина стая. В този мрак сякаш времето за нея беше спряло.
Минаха дни или може би часове, тя не знаеше. Едиственото което все още я държеше будна и готова да пребори глада и жаждата бяха въпросите в главата и и желанието и да живее. Изведнъж като по чудо в края на стаята се появи врата, отвъд която се намираше прелестна поляна. Момичето стана плахо от ъгъла и бавно се насочи към толкова желаната и свобода, с мисълта, че това е просто единн от многото и сънища.
Щом прекрачи прага тя видя езеро обградено от дървета, които сякаш правеха и път към него, и към така желаната светлина. Тя стигна езерото и погледна вътре с ратуптяло от нетърпение сърце да види за пръв път своето тяло и лице. Но щом погледна тя натъжи се. Във водата тя видя едно изпито лице, устни които са загубили цвета си, а очите и? Очите и сякаш бяха празни. Сякаш някой беше взел душата и и беше оставил само обвивката. Тези мисли натъжиха я, и тя падна с очи насълзени, молейки се, някой да я отърве от мъките и и от обърканите и мисли.
Изведнъж някой облиза стичащата се по бузата и сълза. Не. Не беше някой. Беше елен с огромни, величествени рога, който пречупваха светлината, карайки ги да гречт с цветовете на дъгата. Тя премести своя поглед от прелестните му рога., и премести ги на очите му.Тези прекрасни очи с цвят на карамел. Той се приближи и облиза последната сълза и продума нежно в главата и.
„ Моме млада, ти не плачи, а с мен нов живот ти започни. За миналото си ти не плачи, а нов живот съгради с мен и моите самодиви. Ние деца на ноща сме. Ела стани и ти част от красотата на нощта огрявана от ярката луна и звездите на небето. Ти с моите самодиви ще танцуваш и злонамерените ще примамваш с твоята неземна хубост в това езеро и те своя край ще намират.“
Тя седеше с опулени очи, невярваща на това което се бе случило. С пресипнал глас тя каза.
- Аз неземна хубост не притежавам и от нощта страхувам се, но ще започна нов живот с теб и с твойте самодиви.- каза с усмивка тя.
„ Ти преживяла си много мъка, а сега аз освобождавам духът ти от тази вече счупена обвивка и давам ти свободата която винаги си желала“
Продума еленът допирайки челото и в нейното и освободи я от прекършеното и тяло дарявайки я с ново. Тя отиде до езерото, но този път в отражението си видя румени бузи, устни червени като кръв и очи пълни с живот. Изведнъж като ударна вълна заляха я спомени от миналото и. Момичето си спомни своите безсънни нощи причинени от жестоките рани нанесени и от майка и с камшик.Спомените за баща и който идваше всяка вечер точно в три и четирсет, изнасилвайки я всяка вечер. Училищните и годинии изпълнени с тормоз и побой. И болката която тя изпита прерязвайки вените си,слагайки кай на мъките си.
„ Сега знаеш защо в тази тъмна стая ти бе положена, но сега си свободна. Сега ще танцуваш на музиката на луната всяка нощ и ще си отмъстиш на хората които причиниха ти толкова мъка и болка.“
Каза еленът бутайки я навътре в гората. Но той не осъзнаваше, че връщайки и тези спомени и дарявайки я със силата да си отмъсти той създаде най- голямото чудовище което този святт е виждал.
В нощта ,в която тя трябваше да танцува за пръв път със своето ново семейство ,самодивата слезе в селото и уби всички оставяйки след себе си историята си изписана с кръвта на жервтите и по стените. Завършвайки с изречението:
„ Ще продължа да убивам и ще залея целия свят с кръв, за да може светът да усети мъката ми и да преживеят кошмарът през който преминах“
Днес тя продължава да броди по света избивайки село след село, град след град проливайки кръвтта на все повече и повече невинни.