Just random stories

Демонът и Ангелът

Ангел, без криле останал.
Момиче, с коса червена като залеза и очи пълни с огън, над нея седи с меч облян в кръв. В едната ръка крилото и държи, а с другата замахва, готова с оръжието си остро да я покоси.
- Спри!- чу се глас от мрака.
Тя обърна се, и пред нея, огрян от лунна светлина бе мъж, с криле като на прилеп, очи пълни със сълзи, и тяло покрито с рани и кръв.
- Защо те интересува какво става с тялото на един слаб ангел? - попита момичето, отправяйки поглед пълен с омраза към тялото, на ангела.
Без да каже и дума, демонът тръгна към нея, изтръгвайки меча от ръцете и. Вдигна го високо и без предупреждение заби го в сърцето и. А тя с объркан поглед погледна го.
Чуха се гласове в далечината, времето им изтече. Демонът погледна падналата си любима и в очите и прочете, че времето им вече дошло е.
С крилете си той покри ги, и с меча сърцата им прободе.
Кръвта им сля се.
Телата им в прах превърнаха се и от вятъра отнесени бяха.
Душите им на вечни мъки наказани са.
Сега седят те двама на място пълно с хора празни.
В очите те гледат се, но нищо не намират.
За своята любов те забравили са.
Спомените им, затрити са.
Заедно са, но и не са.
Гледат се, но не виждат се.
Докосват се, но не се усещат.