Just random stories

Момата и жеравата

На жеравата тя танцуваше, от музиката запленена бе. Огъня под краката си не усещаше и сякаш със музиката бе станала едно. Времето за нея не съществуваше, сякаш на света бяха само тя, танцът и и музиката.Вече не беше част от този свят. Тялото и беше чуждо, сякаш на нощта принадлежеше, очите и виждаха музиката, и света в цветове и форми непознати, мислите и рееха се из света непознат. За пръв път чувстваше се жива, и сякаш земята бе едно цяло с нея. Сякаш най после видя истинската красота на света. Изведнъж музиката спря, танцът свърши, тя започна да усеща огънят под краката си и бе принудена на земята да стъпи. Очите и напълниха се със сълзи. Сълзи по загубения свят, в който беше попаднала дори и за малко, по загубените цветове, които видя.
Момче високо приближи я и попита.
" Моме, младо и красиво, що плачеш ти на този чуден празник."
А тя продума му.
" Момко млад и жилав, аз плача за хубоста неземна що видях, на жеравата що танцувах."
Той усмихна се, китката и от ухото взе и на своето си сложи.
"Хайде моме усмихни се, тая хубост що си видяла догодина пак ще видиш, а до тогава в своите сънища тя ще се появява."
Той за ръка я хвана и в див танц телата им преплетоха се. Тя смееше се , на думите на момъка, на свободата която чувстваше заедно с него.
Нощта тяхна беше, усмивката и отново грееше, а китката и все още на ухо му стоеше.
На сутринта тя в неговите прегрътки събуди се, и с усмивка на лице тя с целувка го дари, цвете от поляната взе и на твърди му гърди положи, и към гората тъмна отправи се и като сянка изчезна щастлива, че нейния любим щастлив е и по нея сълзи не пролива.