Just random stories

Луната и самодивата - 2 част

Денят на слънчевото затъмнение настъпи. Днес, за пръв път от хиляда години, колонията на Слънцето и Луната ще се съберат. Днес Луната най после ще види своята отдавна загубена любима. Неговата самодива. Неговата отдавна загубена любов. За пръв път от толкова много години, той има надеждата, че тя може да си го спомни и че любовта им ще се разгори отново.
Цял ден той тръпна в очакване да дойде момента, в който ще види колонията на слънцето и своята любима. За жалост в момента в който пристъпи праг на залата, сърцето му се разби на милиони парченца. Той видя своята любима в прегрътките на друг. Изглеждаше щастлива.....
Очите и бяха пълни с любов, но не по него, усмивката и сияеше, но не той беше причината за това, звънливия и смях беше предизсикан от друг. Сега, с наведена глава и свити рамене, той пое към бара, готов да удави мъката си, но беше грубо прекъснат от висока, красива жена с руса коса, зелени очи, и кърваво червени устни, роклята и подчертаваше всяка форма на тялото и, и едвам покриваше големите и гърди и бедрата. Личеше си че търси някой с когото да прекара нощта, но той не беше този човек, затова просто мина покрай нея без да обели и дума и седна на бара поръчвайки си чаша с уиски.
С напредването на празника, нарастваха и броят на чашите които той пиеше. Но колкото и да пиеше мъката не си отиваше и главата му си оставаше все така бистра, а погледа му си оставаше все така прикован в неговата самодива, която вече танцуваше със своя нов любим. Болеше го, знаейки, че не той е човека до нея. Болеше го, да я вижда щастлива с друг. Но и беше щастлив, че тя не помнеше кошмара през, който бе преминала и сега беше щастлива.
След още няколко чаши, той се запъти към тоалетната и в коридора видя своята самодива, притисната насила към стената от момчето с което беше цяла вечер. Той и крещеше.
- Видях как те гледа детето на Луната, знам че има нещо между вас, знаех си че си ми изневерила, но не си и помисляй, че ще се измъкнеш така лесно. - Каза той забивайки и шамар, който накара устната и да кърви.
Тя се подготви за втори удар. Но шамар така и не последва. Когато отвори очите си тя видя един много привлекателен мъж със червени очи и прелестни рога и криле.
- Ако я докоснеш още веднъж, ще те накълцам на парчета и ще се уверя че душата ти никога няма да разбере какво е щастие.-каза Луната с ледено студен глас.
- Пусни ме веднага изчадие на нощта. - каза отвратено детето на Слънцето.
Той пусна ръката му и взе нежно ръката на самодивата в своята и излезе заедно с нея. Тя не се противеше. Детето на слънцето не го последва.
След няколко минути ходене той спря осъзнавайки, че седи пред портите на своя храм на Луната все още държеейки я за ръката. Той я пусна.
- Съжалявам не беше правилно от моя страна да те повличам с мен.-каза той отбягвайки погледа и.
- Благодаря ти, че го направи. - каза тя слагайки ръка на бузата му принуждавайки го да я погледне.
Взираха се един в друг дълго време.
-Изглеждаш ми много познат. - Каза тя. Но отговор така и не последва.
Изведнъж се чу звук от камбана, за да оповести края на слънчевото затъмнение.
- Трябва да се връщаш в твоя храм. Без теб слънцето няюа да грее толкова ярко,залезите и изгревите няма да са така прекрасни.-каза той отдръпвайки лицето си от ръката и.
Но неговата самодива не се отказваше толкова лесно. Тя се приближи хващайки го здраво за врата и го целуна, карайки целия свят да изчезне около тях. Изведнъж, спомените и за предишния и живот я връхлетяха карайки очиъе и да се напълнят със сълзи. Не. Не от тъга, заради това което и се беше случило, а защото тя най после беше до любимия си, най после дълбоката празнина в душата и беше запълнена.
Нужен му беше само един поглед за да разбере, че тя си го спомня, че тя продължава да го обича, и че иска да е с него пренебрегвайки мисълта, че никога повече няма да види слънцето отново. Той я вдигна на ръце и я попита
- Сигурна ли си, че си готова да загърбиш живот изпълнен със слънчева светлина и да го замениш с нощта?
- Ти си моята светлина, и не искам да се отделям от теб никога повече- каза тя целувайки го страстно, и с усмивка на лице, се сгуши в ръцете му.