The Way To My Dream | Пътят Към Моята Мечта

Четвърта глава

Двете просто се обърнахме и си тръгнахме. Реших, че няма да споря повече с тях.
Най - интересното е, че с мазните банички бяхме приятелки (подчертавам бяхме). Аз, Вяра и Милена бяхме НДП. 24/7 излизахме, споделяхме си всичко. В един момент обаче те ме изоставиха и се превърнаха в това, което са сега едни, мазни банички. Това ми показа, че те всъщност никога не са ми били истински приятелки.
Когато бях 6 клас намерих човек, който да ми помага и подкрепя - Невена. Тя беше най - добрата приятелка, която някога съм имала. С нея прекарахме 6 и 7 клас, като бяхме неразделни. В осми клас, обаче тя и родителите ѝ заминаха за Франция, където тя да учи, а майка ѝ и баща ѝ, да работят. Известно време си писахме и се виждахме по видео чат, но в последствие спряхме контакт. Не сме се скарали, просто вече не си общуваме и не сме близки приятелки. Ще се радвам да я видя, защото сме си в добри отношения. И така в 8 клас, аз си останах сама.
Край на този емоционален разказ, свързан с моите приятелства през годините...Връщаме се обратно към историята😂
Продължихме нататък по пътя си. Предложих ѝ да ми дойде на гости и да спи у нас. Минахме през тях, за да и вземем пижама и т.н. и после тръгнахме към вкъщи. Така вървяхме и си говорихме отново. Прекарахме си чудесно. Тя ми разказваше разни работи. Аз и обяснявах за училището и класа ни. Трябваше да знае много неща, защото все пак за напред и предстоеше да се сблъска с различни характери. Докато в един момент, насреща си видях един до болка познат образ (буквално). Пред мен стоеше момчето, което ме тормозеше в училище - Павлин (страхотно още един, който не ме харесва). -Ооо, кво става? - попита той.
-Защо, теб какво те интересува? - отговорих му ядосано.
-Абе ей, малката, я внимавай с какъв тон ми говориш!
-Ти ли ще ми казваш?
-Ми да, аз. - извика, и докато се усетя ме беше ударил в корема. Аз паднах на земята и удари главата.
- Това да ти е за урок!!! -каза той гневно и си тръгна.
Това беше последното, което чух. След това, всичко стана черно.

Гл. Точка на Ана-мария
Докато спокойно вървяхме с Поли към тях, пред нас се появи някакъв непознат. Двамата започнаха да говорят, но изведнъж той я удари силно в корема. Тя се придвижват и падна на земята. При падането удари главата си. Погледнах я и започнах да викам името и, но беше в безсъзнание. Обадих се на спешна помощ и след около 15 минути пристигна линейка. Сложиха я на носилка и я закараха в болницата...
Аньонг!!! (май ще го пиша под всяка глава) Има малко драма, ама малко... За всички, които обичат драмите, дано да им хареса! Това е!<3