The Way To My Dream | Пътят Към Моята Мечта

Шеста глава

Един ден си стоях в болницата и ми беше супер скучно. Реших да ида да се разходя по коридорите и бях със слушалките ми. Явно неусетно съм започнала да си пея (к-поп естествено), защото едно момиче ме спря и ме пита дали съм к-попър. Запознахме се - казва се Силвия. Говорихме си малко, питах я кой и е баяс от BTS - оказа се Хобито. Разбрахме се, че ще си пишем и си тръгнах.
След 2 дни
Дойде денят, в който ме изписват от болницата. Много бях щастлива. При изписването с мен бяха Мама и Анито. Мама ми каза, че в къщи ме очаква голяма изненада.
Стигнахме пред нашата къща. Отворих вратата и пред мен стоеше баща ми. Не го бях виждала от много време, така се бях много радостна. Веднага отидох да го прегърна. Усмихнах се широко и едва се сдържах да не се разплача. Качих се в стаята си. Оставих там нещата си и слязох долу да вечерям. Мама ми беше направила специално баничка и айрян.😀  После се качих в стаята си където прекарах цялата вечер и после заспах.
На следващия ден бях на училище. Другите не горяха от щастие да ме видят и не ме посрещнаха по кой знае колко добър начин.
Минаха часовете и се оправях да си тръгвам, когато телефона ми извибрира. Силвия ни беше писала. Попита ме дали иска да излезем и аз се съгласих.
След около половин час, вече бях на центъра, където трябваше да се срещнем. Цял следобед бяхме заедно и си говорихме. Но за нещастие отново трябваше да видим моите "добри" приятелки Вяра и Милена. Този път обаче не очаквах това, което ще стане...
- Здравейте, скъпи приятели!-каза с подигравателен тон Силвия. Така се радвам да Ви видя.
- Ооо, драга ми Силвия. Толкова е  хубаво да те видя след толкова много време-каза Вяра с ирония и много подлага усмивка.
-Така, нека да те запозная с...-обърна се към мен Силвия, но аз я прекъснах.
-Вяра и Милена.-ние се познаваме, всъщност сме в един клас.
-Да, Поли е най-голямата задръстенячка от всички в училище.-обясни Милена.
-Айде малко по-леко с думите- ядоса се Силвия. Вие все едно не бяхте срамежливи малки момиченца, когато бяхме един клас.
Мазните усмивки от лицата им веднага изчезнаха и стояха, като статуи пред Силвия.
-А, сега си вървете, за да не си хабя нервите с вас повече. Те веднага си тръгнаха без да кажат и една думичка, а аз стоях и не вярвах на очите си.
Продължихме по пътя си. Имах толкова много въпроси към Силвия, така че веднага почнах да я разпитвам.
Тя ми обясни, че мазните банички са били в нейния клас. Те са били много затворени и  нямали приятели. Последната година са се държали ужасно с другите. Станали са кифли и са имали голямо самочувствие. Много се учудих, че най-известните момичета в училище са били такива. Помня, че бяха в предния ни клас само една година, но не съм се интересувала къде са отишли.

Аньонг!!!! Ето Ви нова глава. Малко закъснях с качването, ама айде сега важното е, че сега качена. Дано Ви е харесала. Това е засега!😊😉😘