The Way To My Dream | Пътят Към Моята Мечта

Единадесета глава

Затворих телефона. След това Техьонг ме хвана за ръката и тръгнахме към колата му. Пътувахме около половин час, когато се отклонихме от главния път и вече се движехме по някаква малка уличка, около която имаше дървета. След последния завой пред нас се откри голяма къща. От прозорците се виждаше, че вътре е осветено. Той спря пред къщата, обърна се към мен и започна да ми говори:
- Както знаеш аз имам собствен апартамент, но заедно с останалите членове от групата имаме и обща къща, в която прекарваме повече време. Това е тя. Хайде, слизай! - подкани ме той накрая, а аз го послушах.
Когато стигнахме до вратата, той извади ключовете си, отключи входната врата и бавно започна да я отваря.
Щом тя беше напълно отворена видях голям хол с телевизор, малка холна масичка и огромен диван. Точно в този момент започнах да мигам с очи, защото на същия диван от преди малко бяха седнали Куки, Джимин, Джин и Хоби.
- ТЕХЬОНГ, ТИ СЕ ВЪРНА!!!!!!!!!!!!!!!!! - започна да вика и подскача от радост Хоби.
И четиримата се затичаха да прегръщат Тае, а след като се осъзнаха малко, последваха многобройните въпроси:
- Добре ли си? - Куки.
- Къде беше? - Джимин.
- Защо избяга? Да знаеш момченце, че ще те накажа. - каза Джин строго.
Той започна да отговоря на всеки един от тях.
- А коя е тази с теб? - попита Хоби. След това ме погледна със студен и подозрителен поглед.
- Това е... - започна Техьонг, но беше прекъснат от трупане по стълбите. Това бяха Шуга и НамДжун, които явно вече бяха легнали да спят, но са се събудили от шумотевицата долу. Шуга беше розова пижама. А НамДжун беше рошав и в ръката си държеше плюшено мече. Опитах се да не избухна в смях, когато ги видях.
- ТЕХЬОНГ!!!!! - пищяха и двамата. Те бързо изтичаха до него и му се хвърлиха на врата, да го прегръщат. След това и от тях последваха доста въпроси. Като цяло лудницата беше пълна. Всички викаха и шумяха. Какафонията беше прекъсната Те:
- Хора, стига сме говорили за мен! Запознайте се с гостенката ни! - посочи с ръка към мен.
- Здрасти! Аз съм Поли от България. От скоро на 19 години. И живея в Корея от онзи ден, заедно с още два приятелки, които също са Ви големи фенки.
- Ооо, сериозно ли?! Това е много яко! - каза Джимин.
- Да. Всъщност вие имате много фенове в България.
След това те седнаха на дивана и ме поканиха да отида при тях.
- Искаш ли нещо за пиене? - попита ме НамДжун.
- Не, благодаря.
- Защо не? Няма не. - възмути се Джин.
- Ох, като някоя баба си. - засмях се аз.
- Ей, това че съм най-голям не значи, че съм стар. А и съм добър домакин. Не като теб... - обърна се той към НамДжун. Ще ти налея сок.
- Добре, но те предупреждавам, че нищо не може да замени компота.
- Какво е компот?! - попита учудено Хоби.
- Ох...
- Хора. Трябва да Ви кажа нещо... - започна Техьонг. Шуга ми е заспал на краката.
Куки без да каже нищо само го взе на ръце, като някоя булка и го занесе да стаята му. След няколко минути се върна долу.
- Не се учудвам, че е заспал. Между другото... - обърна се той към Тае. Нашето желязно момче днес се пречупи. Когато разбра, че не са те намерили беше много тъжен. Стоя сам в стаята си и плака много. Всички се опитвахме да го успокоим, въпреки, че и на нас ни беше много трудно.
- Просто исках да избягам за малко, да бъда едно обикновено момче, каквото бях преди години. Исках малко свобода, разбери ме. Знам, че всеки един от нас го иска, но вече просто не издържах, съжалявам. - отвърна Техьонг.
- Няма значение, вече всичко приключи, но по този начин нарани много хора. Не само мен и останалите мембъри, но и много армита. Не го прави повече. - развика му се Джънгкук. Всички видяхме сълзите в очите му и това, че наистина му е било много трудно. След това той изтича нагоре по стълбите, а Техьонг го последва.
- Хора, трябва да се обадим на ХитМан, за да му кажем, че Техьонг е добре. - НамДжун.
- Да, наистина. - обадих се аз. Колкото по-скоро разберат всички, толкова по-добре. Има много армита, които също като мен страдат, за това че Техьонг е изчезнал.
Гледна точка на Джънгкук:
Когато видях Техьонг много се зарадвах, че той е добре и всичко е наред. През времето, докато го нямаше много се притеснявах за него, както и всички останали. Прекарвахме си добре вечерта, но въпреки всичко, сякаш му бях малко ядосан, за всичко това, което стана.
След като занесох Юнги до стаята му, просто не издържах. Имах много емоции от последните няколко дни, затова избухнах така. Качих се в стаята си, исках да остана сам. Скоро тишината беше нарушена от почукване на вратата. Показа се нечия глава.
- Хей... - каза ми някой тихо. Това беше Техьонг. Исках да ти се извиня, за това, което стана. Не исках да наранявам никого...наистина.
-Да, но го направи... - отвърнах аз. Виж и аз съжалявам, просто всичко, което стана ми дойде малко в повече.
- Ти и останалите от групата сте много важни за мен.
- Ами онова момиче... Защо я доведе?
- Все още не знам, запознахме се много скоро, но нещо в нея ме накара, да искам да я опозная. Изглежда ми по-различна от повечето армита. - каза той с лека усмивка.

Аньонг!!! Съжалявам, че толкова се забавих с качването на глава. Май го казвам всеки път... Дано Ви е харесала и до следващата глава!😃😀😊😉😜