След няколко секунди чух да казват, че скоро ще кацнем. Тогава Анито ме прегърна и ми каза, че всичко ще бъде наред. Опитах се да се успокоя и започнах да осъзнавам какво се случва. Слязохме от самолета и се запътихме към летището. Там си взехме багажа и решихме да седнем на една пейка и да разгледаме хотелите наоколо, където да отседнем, докато си намерим квартира. Намерихме няколко подходящи и започнахме да ги търсим, естествено и GPS-а ни помагаше много. Обиколихме три докато намерим някой, в който можем да останем без резервация, защото ние нямахме такава. Накрая намерихме малък, уютен хотел близо до един от най-големите паркове в Сеул. Стаята ни беше много светла и просторна. Имаше три големи легла, огромни прозорци с прекрасна гледка, диван, заедно с две кресла и един гигантски гардероб. Настанихме се набързо и слязохме до ресторанта на хотела да вечеряме, защото вече беше станало много късно. След това се качихме в стаята си, оправихме се за лягане и започнахме да обсъждаме какво ще правим на следващия ден. На сутринта Събудих се рано сутринта. Анито и Сиси още спяха. Тъй като беше 7:30, а и знам, че не са по ранното ставане, реших да не ги будя. Станах измих си лицето и зъбите, сложих си парфюм, оправих си косата, избрах си дрехи и в крайна сметка изглеждах така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Оправих си леглото и си пуснах да слушам музика. Вече стана 10:30 и затова реших, че е време да събудя, все още спящите си приятелки. - Хайде, ставайте! Вече е 10:30! Така ли ще изкарате първия си ден в Корея?! - започнах да викам аз, докато скачам по леглата им и надувам BTS на макс. Между временно Анито ме гледаше хем сънливо, хем все едно, всеки момент ще ме набие и ми обясняваше ядосано, че е сънувала Джин. Сисито си пъхаше главата под възглавницата и ми мрънкаше, че съм я събудила. Аз пък ги гледах с възможно най-голямата усмивка на света. След това те започнаха да се оправят. Аз им мърморех на главата, че са много бавни. Към 12:30 бяха готови. Ани изглеждаше така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сиси изглеждаше така:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Бяхме гладни, затова решихме да отидем до някой ресторант и да опитаме типична корейска храна. Поръчахме си кимчи и рамен. - Ммм, това е много вкусно. - говореше Анито с пълна уста. - Не колкото лютеница, но все пак. - Хах, не се и съмнявам. - засмях се аз. - Мхм, това е много хубаво. Много ми харесва. - добави Сиси. - Хора, хайде да поразгледаме града. Искате ли да отидем до Сеулската телевизионна кула. - предложих аз. - Да. Супер! - отговориха въодушевено те. Знаехме, че има много път, но все пак тръгнахме натам. След около един час изкачване нагоре Анито се спря и започна да говори: - Ох, много ме болят краката. - От годините е. - казах аз. - Защо да не спрем да си починем? - предложи Сиси. - Много добра идея. - добавих аз. Седнахме за малко и след около 15 минутна почивка и обсъждане на различни неща, продължихме напред по пътя си. След 1 час Гледна точна на Сиси: Вече от доста време вървяхме и бях много изморена. По едно време обаче, нещо привлече вниманието ми. Започнах да виждам част от кулата. - Хей, хора вижте! - ентусиазирано и казах аз, докато соча кулата с пръст. Те бяха много развълнувани, усмихнаха се и после се затичахме нагоре, колкото и да бяхме изморени. Гледна точка на Поли: Когато стигнахме до кулата, гледката, която виждахме беше невероятна. Виждаше се целия град. Останах без думи. Не можех да повярвам на това, което виждам. В Сеул сме от два дни, а емоциите, които изпитах са толкова силни. Бях толкова щастлива, че това се случва, а дори не знаех какво още предстои...
Аньонг!!! Съжалявам, че не съм качвала от много време...наистина много време. Надявам се главата да Ви е харесала! Това е засега и до следващата глава!😊😉😀😜
