The Way To My Dream | Пътят Към Моята Мечта

Пета глава

Гл. Точка на Поли
Събудих се. Огледах се наоколо и видях стая с чисто бели стени. Бях свързана със системи и около главата ми имаше бинт. Погледнах през прозореца и беше тъмно. Небето беше обсипано със звезди, а Луната осветяване цялата стая. До мен, на малко диванче стояха Ана-Мария и Мама. Погледите им гледаха надолу. Бяха видимо притеснени.
Погледнах към тях, а те веднага се обърнаха.
- Поли!!! - казаха радостно те в един глас. Ти се събуди.
- Какво се случи? - попитах ги аз. Помня само, че видяхме Павлин, който ме удари, а аз паднах на Земята.
- Ами, след това изгуби съзнание. Оказа се, че при падането си ударила главата си и това е довело до припадането. Извиках линейка и тя те докара тук. След това се обадих на майка ти. - обясни ми Ани.
-Колко е часът?
-Сега е 3:00ч. през нощта. Иначе са те докарали в болницата между 19:00 и 20:00ч. вчера. - отговори Мама. Сега легни да си почиваш.
На сутринта
Събудих се към 9:00ч. Пред мен отново стояха Анито и Мама.
-Хей, добро утро! - поздравих ги аз.
-Добро утро! Как спа?
-Добре, мерси. А къде е тате.
-Ами казах му, че си пострадала, но няма да може да успее да дойде. Той много се натъжи, че не може да е тук - до теб, в този момент. - обясни ми Мама.
Стана ми много мъчно, че не мога да да съм с него, но не показах тъгата си пред тях.
След 1час
В болничната ми стая влезе доктора и каза:
- Добро утро! Така, направихме снимки на главата и корема, както и пълна кръвна картина. (твърде много "Откраднат Живот") :) Има леки натъртвания, но като цяло всички изследвания изглеждат добре. Засега ще останеш в болницата за наблюдение около една седмица. Това е и приятен ден!
-Довиждане! - казахме и трите.
След като доктора си замина, помолих Мама да се прибере, за да ми вземе някои неща от вкъщи и да си почине. Казах на Анито също да си отиде у тях да се наспи. След като и двете си заминаха, аз останал сама в стаята реших да слушам музика. Това е едно любимите ми занимания, както знаете. Музиката е много важна част от моя живот. Още от малка съм пяла във вокална група, а през четвърти клас започнах да танцувам в стаята си. Не знам как се случи така, но се случи. Танците се превърнаха в нещо повече от просто хоби.В шести клас най - накрая се записах на танци - по различен стил от тези, които танцуваш в къщи, но много исках да се запиша. Акробатичен рок енд рол, ако се чудите. Обратно към историята...
След време Мама се е върнала, но аз съм заспала и не знам по кое време е станало. Същото се случи и с Анито. Когато се събудих ги видях,че стоят и ме гледат. Аз даже съм заспала със слушалките, ама айде сега - подробности. Видях, че ми носят баница и много се зарадвах, защото тя ми е любимата храна. Изядох си я с удоволствие. Само един айрян ми липсваше, но няма пълно щастие.
След няколко дни
Вече от няколко дни стоя в болницата, Мама идва да ме вижда вечер, а Анито следобед, защото все пак е на училище. Всички в клас много се радвали, че ме няма. Павлин са го наказали, освен това дойде да ми се извини. И така цяла седмица.

Аньонг!!! Съжалявам, че се забавих с главата. Дано да ви е харесала. И последно:
Искам да се извиня на една моя много добра приятелка.
Съжалявам, че тези два дена само те ядосвам и те обиждам по някакъв начин. Надявам се да не си развалим приятелството, защото то е много важно за мен. Наистина много съжалявам!!!!<3