The Way To My Dream | Пътят Към Моята Мечта

Втора глава

Докато един ден в класа не дойде ново момиче...
Беше един обикновен ден. Отидох на училище (естествено) и часовете започнаха. Имахме малка размяна в часовете, като не знаехме защо, но първия час беше при класната.
Тя влезе, но с нея имаше и още някой. Това беше едно синеоко, усмихнато момиче. Личеше си, че се притеснява от това, че е тук.
-Здравейте, ученици! Както виждате днес не съм сама. Това е новата Ви съученичка. Тя се премества от Велико Търново, където също е учила Корейски, затова знае езика. - каза класната с приветлив глас.
- Здравейте! Аз съм Ана-Мария. На осемнайсет години и ще съм част от вашия клас. Надявам се да се разбираме добре.
Като един самотник бях единствената, която сядаше сама, затова момичето седна до мен. Не учихме нищо, защото се запознавахме с Ана-Мария и тя ни разказваше за себе си. В един момент, обаче едно от момчетата я попита, каква музика слуша.
-Ами аз съм к-попър, тоест слушам корейска музика. Не просто я слушам, аз не мога да живея без нея.
Щом чух това, сърцето ми се преобърна на 360°. Помислих си, че най - после може да има някой, който да говори с мен.
-Уфф!!! - казаха всички възмутени.
-Още един, който да харесва онези смотани китайци.
В този момент всички се обърнаха напред и вече не ги интересуваше нищо друго свързано нея.
- Абе, ей интелигентните вие не запомнихте ли, че те са КОРЕЙЦИ!!!!
Тя ме погледна учудено и се усмихна. Явно разбра, че и аз съм к-попър. Звънецът би. Приготвих се да си сложа слушалките и да се изолирам от останалите, когато чух някой да ми говори:
- Здрасти! Как се казваш?
- Поли. - отвърнах аз с дружелюбна усмивка. Е, явно слушаш к-поп. Радвам се, вече ще има някой, който да не ме упреква, заради музика, която харесвам.
-Да, така е. Мерси, че по - рано им припомни, че те не са китайци. Дразни ме това, че всички ги обиждат, но това е неизбежно. Кажи ми коя е най - любимата ти група? - отвърна тя.
- Това е лесно - BTS.
- Ооо, кой е баяса ти???
- Тае. Ами твоя? - възкликнах аз.
- Worldwide Handsome, естествено!!!!😆😆😆
През всички часове и междучасия си говорихме и се забавлявахме.
- Искаш ли да излезем, след училище? Тъкмо ще ти покажа града. - предложих аз.
- Добре. Хайде към 15:00ч. да се чакаме пред нашия блок.- каза тя.
Обясни ми къде се намира. Аз се прибрах и започнах да се оправям.

Аньонг!!! Историята бавно, бавно започва. Надявам се да Ви е харесала!😊😊😊