На следващия ден Събудих се. Бях щастлива, защото все пак баща ми и майка ми са тук. Щом станах мама ми беше направила принцеси с айрян и си хапнах много вкусно!😜 След това отидох на училище. Първоначално денят не започна толкова зле. До втория час. Тъй като никой не ме харесва, през последните 5 минути всички започнаха нещо да си шушукат и се оказа, че са говорили за мен. За външния ми вид, характера ми и т.н. В междучасието не ми се говореше с никой, затова излязох от стаята и отидох на някъде. Върнах се в час, след това. Настроението ми, обаче се развали и деня не беше особено приятен. Прибрах се в къщи. Не се случи нищо интересно. Прекарах следобеда в писане на домашни учене на думи, защото знаете как се учи език. Вечерта слушах музика и си лежах понеже още настроението ми не се беше оправило. Но по едно време Мама реши да влезе и да види какво правя. -Хей, как си? - попита загрижено - Как мина денят ти? - Ми, не много добре. - Защо. Какво стана?- поинтересува се. Не исках да кажа, но Мама искаше да разбере: -Кажи ми, какво става.-настояваше тя. Разказах и какво е станало, а за да ми оправи настроението, ми направи баничка и после постоя при мен, да ми прави компания и да не съм сама. Моята загрижена майка. Винаги е такава.😊 На следващия ден Сутринта бях малко по-добре. Отидох на училище и първия час беше при класната. В него не учихме, защото тя ни обясняваше разни неща за бала. Каза ни, че са избрали мястото и часа на партито и т.н. В междучасието с Анито само затова си говорихме. Решихме след няколко дни да ходим да си изберем тоалети. Следващата седмица С Анито излязохме да си изберем рокли за бала. Цял ден обикаляхме по всякакви магазини. Аз особено бях много претенциозна.😀 Обаче накрая си избрахме две еднакви рокли. Ето ги:
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Запазихме си час при фризьор за пробни прически и грим. След това обсъждахме какво ще правим след като завършим. Бяхме сигурни, че искаме да заминем за Корея. Имахме събрани пари и с помощ от родителите ни можехме да заминем. Следващия ден Излизахме със Силвия и Ана-Мария, да ги запозная. Двете се разбираха много добре. Разбрахме, че и Силвия щеше ходи в Корея, след като завърши. Ние също и казахме, че ще ходим, така че и предложихте да заминем заедно. Тя прие и много се зарадва.
Аньонг!!! Ето Ви нова глава. Действието почва бавно, бавно да се развива. Дано Ви харесва! Това е засега! 😃😉😀
