The Way To My Dream | Пътят Към Моята Мечта

Дванадесета глава

Гледна точка на Поли:
Вече беше доста късно, може би към 3:30 часа след полунощ. Говорихме си с Джин, НамДжун, Джимин и Хоби.
Половин час, след като Джънгкук и Техьонг се качиха на горе, двамата слязоха при нас. Бяха си оправили отношенията, което беше супер. Седнаха на дивана и заедно продължихме да си говорим на всякакви теми.
По едно време, обаче очите ми започнаха да се затварят и неусетно съм заспала.

На сутринта
Събудих се от топлите лъчи на Слънцето, които грееха в лицето ми. Или по-просто обяснено - събудих се, защото ми беше много горещо, все пак е Юли.
Щом отворих очите си, забелязах, че съм в голяма, просторна стая, на меко легло. Зачудих се, къде се намирам, а след това станах. Отворих врата и надникнах през нея. Видях дълъг коридор. В него имаше още девет врати, както и стълбище. Слязох по стълбите надолу и се озовах в хола, в който бях снощи. Осъзнах, че не сънувам и наистина съм в къщата на момчетата от BTS. На дивана бяха Хоби, Куки и Техьонг и си говореха, а Джин, Джимин и НамДжун закусваха на кухненската маса. Шуга го нямаше.
- Събудила си се? Добро утро! - поздрави ме Техьонг.
-Добро утро и на вас! - отвърнах аз. Къде всъщност съм спала?
- Тъй, като ти заспа на дивана, те занесох да си легнеш в стаята за гости. - Техьонг.
-Благодаря за загрижеността.
- Няма защо. - усмихна се той сладко, а аз, гледайки го, щях да припадна.
- Къде е Юнги? - попитах учудено.
- Той, все още спи. Както винаги. - отвърна ми Джин. Какво искаш да закусваш?
- Не искам нищо, защото трябва да се прибирам. Приятелките ми ще се тревожат за мен.
- О, вярно. Сутринта го обсъдихме с момчетата и решихме, ако искате, някой ден да ни дойдете на гости. Ти и приятелките ти. - предложи ми Тае. Не приемаме "не" за отговор.
- Ами, ще се разберем и ще ви кажа. Благодаря за поканата! Чао засега!
- Чао! - казаха всички.

Обратно в хотела
Извадих ключа от раницата си и започнах да отключвам вратата на хотелската стая. Щом отворих, видях Сиси и Ани на дивана, гледащи сериал. Щом ме видяха и двете подскочиха.
- Абе ей, човек...Къде беше?! - Сиси.
- Спокойно не се притеснявайте.
- Как да не се притесняваме?! Ти си сама е Сеул. Огромен град, който не познаваш и те няма цяла нощ?! - Ани.
- Сега ще ви обясня какво стана. Знам че може да не ми повярвате, но това е истината. Така...
Разказах им всичко, което се случи от момента, в който излязох от стаята, до момента, в който се върнах обратно в нея. Двете седяха и ме слушаха. По едно време видях, че Анито много се разчуства, защото не можеше да повярва. Затова я успокоихме.
След като свърших с всичко двете мълчах, когато Сиси започна да говори:
- Значи... Чакай малко... Оле, мале. Ти си се запознала с Техьонг. Помогнала си му да се върне обратно при останалите момчета. Отишла си в къщата на BTS. Там си прекарала нощта и сега те ни канят да им отидем на гости.
- Точно така.
- Това не може да се случва.
- Ами случва се.
- Значи има шанс и ние да се запознаем с тях, така ли? - каза Анито.
- Да.
Двете просто не можеха да повярват. Бяха много, много, много радостни.
- Знам, че много се вълнувате, но искате ли да се оправим и да излизаме, защото имаме да си търсим работа и квартира.
- Да, да вярно. - Ани.
Започнах да се оправям. Взех си душ, измих лицето и зъбите си и си сресах косата.

Избрах да облека това:

Ани облече това:

Сиси облече това:

(колко сме фешън!!!)😂😂😂

Най-после излязохме. Беше доста трудно да намерим квартира, защото не познавахме никого тук и затова няма кой да ни помогне.
Да намерим работа беше по-лесно. Нямаше как тя да е на едно, и също място и за трите, но какво да се прави. Имаше много обяви, затова още същия ден, успяхме да намерим обяви, който да ни харесват и да си уредим интервюта.
Цял ден обикаляхме, за да търсим квартира, но не намираме нищо. Тъй като вече ставаше късно решихме да се прибираме, но преди това седнахме на една пейка, за да погледнем за квартири и в интернет. Там имаше много обяви, но щяхме да ги разгледаме, когато се приберем в хотела.
Минахме и през един супермаркет, за да си купим храна.
Напазарувахме и след това продължихме да вървим. Вече се стъмняваше, а ние продължавахме да вървим.
По едно време, обаче се спрях на място, огледах се и осъзнах, че Анито я нямаше.

Аньонг!!! Новата глава е тук и съжалявам за закъснението. Дано Ви харесва! Това е засега и да следващата глава!😃😀😊😉