Mafia | {ЗАВЪРШЕНА}

6

Естествено от това което научих всички са добре обучени. Само дето Крис е по млад от тях и е нов. Знаех че точно в него трябва да гледам. Той беше видиму притеснен. Анатолий забеляза това като отново върна погледа си на мен.
А-Дарина много си любопитна. Любопитството е признак на ниска култура. Явно майкати и бащати не са те възпита ли добре. Оу чакай какъв баща ме гони като ти нямаш такъв. Ти си жалка не знам дали го осъзнаваш! Признавам красива си, имаш хубаво тяло, умна си, но не си нищо повече от останали те!Ти си никоя в сравнение с Цвети! Точно за това из еах нея! Тя има качества за който ти единствено и само можеш да си мечтаеш! - каза го съвсем спокойно. Всяка една от думите пронизваше сърцето ми. Аз найстина имам чувства към Анатолий за който няма да призная. В едно се обедих тази вечер. Той никога няма да изпита същото към мен. Ще се откажа ще ги оставя дълбоко в сърцето ми.
Станах рязко от стола и му зашлевих силен шамар.Той нямаше право да намесва баща ми! Нямаше! Взех си чантата която седеше на закачалка та в нея ми бяха парите, ключовете за колата, къщата, телефона и слушалките. Грабна я и излязох навънка. Влязох в колата запали я и потегли. Карах (боквално) с бясна скорост. От вътре ме изгаряне чувство на гняв, гняв защото му позволих да ми говори така. Колко съм тъпа само. Какво ме интересува. Единствената причина поради която ми пукаше, че той е мафиот е защото се притеснява за него да не пострада. Какви съм ги мислел. Оххх Дари успокой се!
Всички спомени от детството ми се върнаха. Всички семейни вечери.
Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми. От малко ручейче се превърна в водопад. Отидох в парка на любимото ми място. Беше хладно се пак аз бях облечена съвсем раголено. Беше ми студено, но не ми пукаше особено. Сълзите продължава ха да си текът.

Ретроспекция:
Бях на 13. Последните три години бяхме все по болници. Тате не беше добре. Към края на третата година тате започна да се оправя, но леко му изтръпна раката което беше симптом на възпаление на стария инсулт. Нещо не толкова сериозно. Отидохме в болница. Четири дена по-късно него го нямаше. Бяха го убъркали. Бяха му сложили грешна система. Той вече го нямаше. Не беше с нас поне не и тялом.
Край на ретроспекцията

Бях си качила краката на пейката заровила лице в тях. Плачех, плачей и не спира. Болеше ме, много ме болеше. А това че той го каза ме заболя още повече. Колкото и да не се познавахме, знаеше колко много боли и се пак го използва срещо мен. Не знаех колко е часът. Телефона ми не спираш да звани затова просто го изключих.Седях дълго време така,сама с мислите си. Не знам как не ми се е доспало, но вече виждах изгрева. Беше прекрасно. Е не бях спала вече от два дни, очите ми бяха вече кървясали от плач. Гледах напред, но не виждах нищо. Пред мен беше само тате, тялото му което седеша на леглото. Молех го да се събуди, но той не го направи. Започнаха пак да се леят сълзи. Дори не знам как още не съм се обезводнила. Усетих как някой ме завартя. Прегърна ме толкова силно, че дори не можах да по мръдна. Аромата му, познавам този аромат това беше.....