My Baby Bunny | Vkook

Two

Техьонг влезе в класната стая и веднага беше посрещнат от бясната учителка.

"Ким Техьонг! Вчера си избягал от задържането! Как охраната не те беше видял не знам, но това ти е поредната черна точка. При още една те чака наказание. " Каза госпожата.

Техьонг не каза нищо, седна си на чина и чакаше часа да почне.

°°°

"Чими! Няма да повярваш какво стана вчера! " Каза Чонгкук и вървеше заедно с приятеля си към класната стая.

"Нека позная, пак си видял този човек. "

"Не само това! Той искаше да избяга, затова ме помоли да се превърна в зайче, за да може да му издълбая дупка, за да излезе. След това ми каза името си. Казва се Техьонг. "

"Какво?! Куки, осъзнаваш ли какво си направил? Поне зарови ли дупката? "

"Да, все едно я е нямало. "

Джимин си отдъхна.

Хибридите влезнаха в класната стая и заеха местата си.

°°°

Беше часа по физическо.

Всички имаха по едно и също време, дори и хибридите, но от другата страна.

Беше единствения час, в който хората могат да видят хибридите, както и хибридите, хората.

Техьонг както винаги седеше на една пейка, правейки нищо.

Погледна към решетките и видя познати уши да стърчат от многото хибриди, наредени наоколо. Бяха повече от хората. Доста.

Зайчето беше с някаква бяла котка, която беше много странно красива.

"Какво си се загледал там? " Попита Хосеок и седна до Те.

Хоби следеше погледа му и веднага като разбра какво гледа се подсмихна.

"Мразел хибриди. Нали те виждам как гледаш онзи с големите уши! Да си призная, сладък е. "

"Какви ги бърбориш? Той е просто поредния смрадлив хибрид. Да, благодаря му, че ми помогна, но за мен си остава жалък. "

"Ъммм, Техьонг. Мисля, че те чу? "

Техьонг погледна решетките и видя плачещия заешки хибрид. От блестящите му черни очички се спускаха сълзи.

Заека побягна нанякъде с приятеля си.

°°°

Чонгкук се развълнува, че ще има часове с човек с когото се запозна вчера.

Заека тичаше наоколо и търсеше Техьонг.

"Чакай, по-спокойно Куки! " Каза Джимин, опитвайки се да успокой еуфорията у приятеля си.

Чонгкук се усмихваше широко, защото го намери да седи на една пейка.

Гледаше го с такова щастие. Нещо го бе прихванало.

Той заостри уши и се заслуша какво си говори човека с приятеля си.

"Мразел хибриди. Нали те виждам как гледаш онзи с големите уши! Да си призная, сладък е. " Каза другия човек и Куки се усмихна. Наистина се радваше, че някой го намираше за привлекателен.

"Какви ги бърбориш? Той е просто поредния смрадлив хибрид. Да, благодаря му, че ми помогна, но за мен си остава жалък. "

Ето това накара усмивката на Чонгкук да падне. Той усети сърцето си пръснато на милиони парчета.

"Куки, добре ли си? " Попита Джимин.

Кук започна да плаче, не обръщайки внимание на приятеля си и почна да тича на някъде.

Джимин го последва и започна да тича зад него.