My Baby Bunny | Vkook

Twelve

Техьонг беше принуден от баща си да слезе долу да закусва с тях.

Той слезе долу в кухнята и седна да яде. На масата имаше палачинки и Те си взе една, и и сложи сладко.

Почна да я яде, а погледа му не се отместваше от този на баща му.

"Къде е хибрида? Не трябва ли да закусва с нас? " Попита бащата.

"Не знам, избяга сутринта. " Отговори Техьонг.

"И си го пуснал да избяга? "

"Не, той сам си излезе. Даже се изпусна на дивана, но това е друг въпрос. "

Господин Ким се хвана за главата.

"Просто го намери и гледай да не прави каквито и да е пакости, особено в моя кабинет. "

Те кимна и си изяде палачинката. Стана от масата и тръгна навън да го търси.

Обиколи половината градина и го намери на беседката, седнал с кръстосани крака.

"Влизай да закусваш. Има палачинки ако искаш? " Каза Техьонг и покани хибрида да влезе вътре.

"Н-не съм гладен. " Изведнъж коремчето му изкъркори и той се засрами. Покри червеното си личице с ръце.

Те забеляза това и седна до него.

"Няма нищо срамно от това. Защо не влезем вътре, хем ще хапнеш нещо? "

"Н-но н-не -" Усети, че пак къркори и се изчерви още повече.

"Стига си лъгал и да влизаме. " Те го дръпна за ръката и го понесе към къщата.

Когато влезнаха, видяха другия хибрид, който бършеше пода.

"Тъкмо Куки ми трябваше! Разбира се, ако вие позволиш, все пак той е твоя собственост. " Каза Джимин.

"Не ми е собственост и да прави каквото си иска. Първо ще яде, после ще прави каквото ще прави. " Каза Техьонг и дръпна заешкия хибрид към себе си.

Стигнаха кухнята и Те го сложи на един стол.

"Ето, яж. "

Чонгкук си взе една палачинка и я намаза. Зави си я и почна да яде.

През това време, Техьонг ровичкаше нещо в хладилника.

"Виждам, че си намерил Чонгкук. " Каза досадния женски глас, който принадшежеше на майка му.
Те се досети за кой става въпрос.

"Да и. Не ми казвай, че ще го занимаваш с твойте простотии? "

" В никакъв случай, ти си негов стопанин, той е изцяло твой. Вече си пълнолетен и можеш да имаш хибрид. "

"Аз никога не съм искал да имам. Писна ми, престани да ме ядосваш! "

"Аз не те-" Жената беше прекъсната от силното тряскане на хладилника.

"Млъквай! Кога най-седне ще се разкараш от живота ми?! Ти си просто непоносима! Разкарай се от мен и моя живот! " Каза Техьонг и вече беше разплакан.

Той почна да тича към стаята си и като влезе, заклучи вратата, затвори прозореца на банята, и я заключи за всеки случай. Пусна си музика на слушалките и зе зави през глава в леглото.

Чонгкук видя плачещата майка, но тръгна след човека.

Стигна стаята му и почука.

Нямаше отговор.

Почука втори път, също.

Опита се да отвори вратата, но беше заключена.

Излезе отстрани на къщата и видя, че прозореца е затворен.

Нямаше как да влезе при него.

Затова се върна пред вратата на стаята.

"Т-техьонг. М-може ли да м-ми отвориш? С-съжалявам, за случката с д-дивяна, ще го изчистя ако искаш. Н-не искам да си тъжен, м-моля те отвори.. " И накрая хибрида също почна да плаче.

Свлече се пред вратата и се молеше човека да я отвори.

Наистина беше емоционален. Дори и най-малката караница го караше да плаче.

Не след дълго, вратата се отвори.

Техьонг клекна пред хибрида и го прегърна.

Кук се взсгуши в него.

"Може ли да се превърнеш в зайче, само докато се успокоя? "