My Baby Bunny | Vkook

twenty six

"Наистина ли?! Поздравления! "

"Джин, това не е всичко. Аз не съм бащата. "

Изведнъж усмивката на Джин падна.

"Как така? Кой е? "

"Някакъв си хибрид. Не можем да си позволим аборт, много е скъп, така че ще трябва да го задържим. "

"Еха. И го остави съвсем сам, докато е в такава ситуация? "

"Знам, но ми трябват пари. Няма как да го гледаме, ако нямаме пари. Джин, ами ако са две? Мале, мамицата си е ебало. "

"Спокойно, всичко ще е наред. Знаеш ли? И аз ще помагам. Да, аз съм му нещо като вуйчо на детето ти, ще помагам. "

"Хьонга, всичко ти е на главата сега, имаш кафене, съпруг, който ако го оставиш сам, ще срине къщата ви. "

"Нали знаеш, че ако Намджун потроши къщата, кой плаща? Да не съм му гледачка аз?! "

"Хьонг, ще се справя сам. "

"Няма пък, аз ще ти помогна. Като за начало, отивай при него. Грижи се за него и ако си дошъл пак да работиш, преди това дете да се роди, ще ти изтръгна ръчичките, ясно? "

°°°

Техьонг се прибра, носейки малък десерт, който Джин беше направил.

"Чонгкук, донесох ти парче торта! "

Те остави тортата на масата и тръгна към стаята.

Там беше Чонгкук, който спеше на леглото.

Техьонг се усмихна. Хибрида беше добре.

Остави си нещата в хола и влезе в банята.

"Пресвети небеса... Какво се е случило тук?! "

Цялата баня беше в кръв.

Отиде до мивката и намери шишенце с хапчета.

Видя какво пишеше на тях и веднага се върна в стаята.

"Чонгкук, ставай! " Каза с притеснен глас.

Започна да го друса, но нямаше отговор.

Провери пулса му. Беше жив.

Той си отдъхна и се опита да го събуди.

"Събуди се, хайде, остани с мен, мамка му! "

Накрая Те се пречупи и заплака.

Не искаше да става така. Дори и детето да не беше негово, пак го искаше. Щеше да намери начин, щеше да отгледат това дете заедно.

Той тпридърпа хибрида до себе си и го прегърна силно.

След дългата прегръдка, Кук се събуди.

Усети как някой го прегръща.

Беше Техьонг.

Кук се взгуши в него и почна да плаче.

"Чонгкук, какво си направил? Защо? Щяхме да се справим, даже Джин настояваше да се включи също. Защо го направи? " Питаше Техьонг, галейки го по гърба.

"И а-аз и-сках т-това д-дете, н-но м-мисълта, ч-че М-марк е б-бащата м-ме к-кара да с-се м-мразя! И-искам д-дете, н-но н-е о-от н-него! " Каза Кук и започна да плаче също.

"Спокойно, не искам да плачеш. Още е ранно за дете, знам, но не беше нужно да го махаш така, така нараняват и себе си. Трябваше да го беше оставил. Щях да го обичам, да му дам бащинска любов, такава която заслужава. И не ме интересува дали аз съм бащата или не. То заслужава обичливо семейство, такова което аз нямах. Тях да се върна при родителите си и щях да кажа 'Аз имам дете и ще го отгледам много по-добре от вас. Ще му дам нужната любов, която заслужава. '. "

От тези думи, Кук се разрева повече.

"А-аз с-съжалявам, Те-Те. М-мразя с-се. "

"Не се мрази. Не си виновен ти или бебето, ти не си го искал сега, просто този Марк ти го е дал ей така, без да знае. "

"С-съжалявам.. "

"Шъшш, успокой се, караш ме да плача още повече. "

Чонгкук обаче не спря.
Казваше колко много съжалявам и накрая пак заспа.

Беше много изморен.

Техьонг усети, че Хибрида заспа и го сложи да си легне.

Целуна му челото и легна, прегращайки го от отзад.

Вече осъзна, че не мрази чак толкова хибридите, но обичаше само един.

Чонгкук.