thirty five

937 84 1
                                    

Техьонг се събуди в същата стая, само че на легло до Чонгкук.

До тях имаше малки кошарки със малки бебешки зайче, който спяха.

Те си помни какво му каза доктора.

Чу се писклив плач.

Той се огледа и видя, че едното плаче.

Отиде до него и го погледна. Беше толкова малко. По-малко от обикновено бебе, имаше малко козина по себе си и малки ушички.

Те го вдигна и бебе спря да плаче. Беше колкото шепите му.

Изглеждаше много сладко и невинно.

После огледа и другите бебета и видя едно без уши. Беше колкото размерите на истинско бебе. Явно не беше хибрид.

Те устави бебенцето и отиде до другото.

Беше съвсем нормално бебе.

То се събуди и почна да се смее.

След това по някаква причина се разрева.

Това събуди Кук и той отвори очи.

"Те-Те, как си? Съжалявам, беше изцяло моя вина дори не знаех, че ще са толкова. "

"Н-не. Не е твоя вина. Аз се радвам. Просто при мисълта за толкова много бебета направи... Не знам какво да кажа. "

Техьонг отиде до него и го целуна.

"Добре ли си? Знам, че в тежко след толкова много раждане на бебета. Ще се опитаме да ги отгледаме заедно. Няма да те оставя сам. " Каза Те и го прегърна.

"М-може ли да ги видя? " Попита хибрида.

Техьонг хвана ръката му и бавно го поведе до кошарките.

Сълзи се убразуваха в очите на Чонгкук.

"Толкова са малки и сладки. "

"Има едно, което май не е хибрид. Виж го, няма уши, по-голямо е от останалите. "

"Не ме интересува, обичам си ги каквито са си. По-добре съм, искам да ги вземем у нас. "

"Сигурен ли си-"

"Да, сега да ги кръщаваме и да ги носим у нас! "

My Baby Bunny | VkookTempat cerita menjadi hidup. Temukan sekarang