My Baby Bunny | Vkook

Four

"Ким Техьонг, какво си мислеше като доближи тези решетки? Знаеш отлично, че никой ученик не може да доближава решетките, камо ми да говори с хибридите! Имаш късмет, че баща ти покри таксите, иначе щях да те изключа. " Каза директорката.

Тя беше, как да се, луда по бащата на Техьонг. Самотен мъж, който има много пари. Майката напусна семейството отдавна. Тук таме се обаждаше, но Те не беше я виждал от 10 години.

Охраната влезе и с него беше и бащата на Те.

Той влезе и седна до сина си.

"Господин Ким, радвам се, че дойдохте. Тъкмо казвам на сина ви каква грешка направи днес. Даже вчера си позволи да бяга от задържане-" Жената беше прекъсната.

"Платих ви нали? Платих ви. Сега не искам да ме занимавате с простотиите ви имам достатъчно работа. Сине, чакам те отвън. " Каза мъже и излезе от кабинета.

Жената се нацупи и изпрати Техьонг към вратата.

Той тръгна към баща си и го следваше.

"Избираше си бъдещ хибрид нали? Още една година и ще можеш нали знаеш? Аз нямам против, стига да не ми се бута в работата. " Каза бащата.

"Не, не искам хибрид. Просто трябваше да се извиня, това е. "

"Да се извиниш? "

"Да, държах се лошо с един хибрид и исках да му се извиня. Не заслужаваше такова държание-"

"Техьонг, да ги гледаш, но да им говориш, особено на такава възраст е упасно. Ами ако се превърне в някое опасно животно? "

"Да тате, ще умра от зайче, от което ще хвана диабет, защото е твърде сладко. "

"Зайче? "

"Да, хибрида е заешки. Най-много да ме задуши с пухкавата си козина. "

Бащата не каза нищо, просто продължи да върви към колата.

°°°

Отново Чонгкук го пребиха.

Хората от приюта го съсипаха.

Да, хибридите се продаваха в зоумагазините и приютите.

След като Кук е бездомен, го закараха в приют, в който ще живее там докато стане пълнолетен.

Хората обичаха да го бият и даже се опитаха да го изнасилят.

Никой не го искаше. Всяка вечер плачеше и се молеше кошмарите да спрат, но те не спираха.

Искаше да се нареже.

Той стана и отиде до банята. Застана пред огледалото и взе ножицата.

Щеше да си отреже ушите, опашката. Щеше да стане човек. Искаше да има права, искаше да ходи спокойно по улиците, без да го плюят или обиждат.

Вдигна ухото си и дупря ножицата. Ръцете му трепереха. Той тъкмо щеше да го направи, но не успя, затова остави ножицата.

Седна на студения под и си дупря гърба на стената. Сви краката си до корема и почна да плаче.