My Baby Bunny | Vkook

Three

Джимин успокои Чонгкук, като го милваше. Галеше му нежно косата и му казваше, че не си заслужаваше сълзите.

Опашката на Чим се увиваше около кръста му и го гъделичкаше.

"Хихи, Чими гъдел ме е! " Каза Кук и почна да се смее.

Опашката мина под блузата му и гъделичкаше топлото му тяло.

"Чими, спри! " Каза Кук, продължавайки да се смее с цяло гърло.

Джимин накрая спря и отново прегърна приятеля си.

"Не плачи повече, заради задник като него. Личи си, че само те е използвал, за да избяга. Поне, че не пострада, той да си се оправя. И без това скоро ще станем роби, защо да пилеем сълзи сега? "

"Но Чими, аз не искам да служа на никого. "

"Знам, нито пък аз, но такъв е живота. Не можем да направим нищо. Надявам се да попадна да добри стопани, което е рядко. Но сега да не го мислим, да се насладим на останалото ни време заедно. "

Чонгкук се усмихна.

"Да, прав си. Защо да мислим за бъдещето сега, като имаме още поне една година свобода? "

°°°

"Мисля, че трябва да му се извиниш. " Каза Хоби.

"И за какво? Аз просто казвах истината, да я приеме както си иска. "

"Техьонг, по-добре го направи. Когато го видях да плаче, даже на мен ми се доплака. Мисля, че искаше да станете приятели. Той така ти се усмихваше, с тази типична за неговата порода усмивка. Просто си го представи как плаче. Как се чувстваш? "

Техьонг си представи хибрида пред решетките, плачейки. Беше свел уши и по розовите му бузки се стичаха сълзи от красивите му, чисто черни блестящи очички.

Те отвори очи и се почувства гадно. Виждайки толкова невина доша да плаче го караше да се чувства отвратително.

"Чувствам се.... Жалък. Как можах да кажа подобно нещо? Хоби, трябва да му се извиня! "

"А добро утро, как спа?! Ми ставай и отиди при него! "

Техьонг стана от стола и хукна към решетките. Не му пукаше, ако пак ще нароши някой правило. Искаше да му се извини. Не трябваше да го казва, та той му помогна да избяга.

Той се спря и видя зайчето, което четеше на пейката.

Хибрида го забеляза и веднага сведе уши.

"Зайче, искам да поговорим. " Каза Техьонг.

Зайчето стана и с плахи движения се доближи до човека.

Останалите хибриди ги гледаха и се чудеха какво се случва. Най-вече гледаше Джимин.

"Съжалявам. Не трябваше да казвам тези неща, не ги мислех. Та ти ми помогна и съм ти благодарен. Мразя се, защото те накарах да плачеш. Ти си толкова невинен и дружелюбен. Начина, по който ми се усмихваше ме разтапяше отвътре. Ти не заслужаваш такова държание. Ще ми простиш ли? "

При тези думи, малкия хибрид се разплака. Искаше да гушне човека, но решетките пречеха. Двамата седяха и се гледаха.

Те някакси успя да вкара ръката си през решетката и изтри капка сълза от бузите му.

Зайчето усети топлината на ръката на човека и я хвана, слагайки си я отстрани на лицето. Ръката му беше достатъчно голяма, за да покрие половината му лице.

Те леко погали бузата му и някакси усети пеперуди в стомаха си.

"Ей ти! Махай се от решетките! " Извика охраната и тръгна към Техьонг.

Охраната го хвана за рамото и го издърпа надалеч.

"Чакайте, трябва да му кажа нещо! " За първи път, заешкия хибрид повиши тон.

"Млъквай животно! " Извика се охранителя и за малко да електрошокира мъника.

Мъжа хвана Те за врата и го водеше при директора.

"Прощавам ти! " Изкрещя се зайчето и Техьонг се усмихна.

Не му пукаше дали ще пострада, искаше само да чуе тези думи.