Техьонг се събуди от шума в кухнята. Той стана и осъзна, че е рожденият му ден.
Той изръмжа и стана от леглото. Отиде в банята и се оправи.
Следна долу и чу досадния глас на майка му.
"Честит рожден ден, миличък! " Изкрещя се жената, а на Те му причерня при вида на майка си. Беше с чисто черна прилепнала рокля, която я правеше още по-дебела.
Тя го прегърна.
"Днес ще излизаме на ресторант, а там ще ти дам изненадата! "
"Казах ти вече, не искам никакви подаръци и простотии майко! Просто ще си седя в къщи и ще чакам ти да ме махнеш от тук. Мале, нямам търпение да се разкараш от тук. " Каза Техьонг и се отдели от майка си. Не искаше да яде, затова се качи горе в стаята си.
Сложи си слушалките и пусна музиката до дупка.
През прозореца влезе котката на Юнги и легна до него на леглото.
Те усети непозната топлина и махна удеалото, за да види котката, мъркаща в краката му.
Свали слушалките."Ти пък какво правиш тук? Махни се от леглото ми, фъссс! " Изкрещя Те и котката измялка тъжно, и слезна.
Превърна се в човек и сведе опашка.
"Съжалявам, но Юнги каза да те видя. Също така каза да слизаш долу на закуска. "
"Майната му, остави ми намира! " Каза Техьонг и пак сложи слушалките.
Хибрида само го погледна за последно и излезе.
°°°
Стана време за ресторанта, а Техьонг въобще не си беше свалял пижамата.Той чу чукане по вратата.
"Техьонг, слизай! Само теб чакаме! "
Техьонг чу гласа на баща си и се стресна.
Не искаше да идва, но като знае какво може да му направи господин Ким, просто стана и почна да си облиза сакото, което баща му му подари.
Облече го и излезе от стаята.
Тръгна към хола и видя всички от къщата, прилично облечени, че даже и хибрида беше с костюм.
"Миличък, изглеждам божествено. Погледни се само, точно копие на баща си. " Каза майката и му даде торбичка.
"Това ли е подаръка? " Попита Техьонг.
"Не, това е друго нещо, но не го отваряй сега. "
Те извъртя очи и тръгна с тях към ресторанта.
•••
Чонгкук се намираше в тъмнина.
Пътуваше в клетка с заешката си форма.
Дано да стигнат бързо, защото не можеше да се държи дълго в тази форма. Изтощаваше го.
Изведнъж друсането спря и стана светло.
Мъжа взе клетката и я понесе на някъде.
След това друг мъж го взе и го сложи на някаква маса.
"Ей мъник. " Каза той и се опита да го погали с пръст през клетката.
Кук се отдръпна и се сви на кълбо по навътре.
Трепереше. Страх го е от всичко.
Седя така известно време, докато не му замириса на готвено.
Обърна се и видя, че се намира в кухня.
Имаше готвачи, който режеха месо и го слагаха да се пържи.
Кук помисли, че ще го готвят.
Да, за какво на готвачите им е нужно заек, освен ако не искат да го готвят.
Чу шум на нож и видя как режат готов, голям, печен заек на голяма чиния.
Кук трепереше и накрая се напишка от страх.
°°°
Техьонг и семейството му пристигнаха в ресторанта.
Настаниха се на резервираната маса. И почнаха да си избират от менюто.
Те не си избра нищо, защото имаше много хора и щеше да има много храна. Така че взе само една вода.
След дълги прикаски, жената се качи на масата и направи тост.
"Така, така. Искам само да каза, благодаря че дойдохте на рождения ден на сина ми! " Каза жената на всички гости, те ръкопляскаха и свъреха.
"По случай 18 рожден ден на сина ми съм му направила изненада! "Жената слезе от масата и тръгна към готвача. Каза му нещо и той влезе пак в кухнята.
Дълго време чакаха и накрая готвача излезе, а с него беше и изненадата.
Всички викаха и ръкопляскаха, когато видя изненадата.
Техьонг рашири очи и изпадна в шок.
"Честит рожден ден, миличък! И честит ти нов хибрид! "
След тези думи, Техьонг напусна масата и...
YOU ARE READING
My Baby Bunny | Vkook
FanfictionОт както хибридите се появиха на земята през 2000 година, училищата разделят всяко училище на две. В едната част са хората, в другата хибридите и само една решетка ги дели. Техьонг получи задържане и единственият начин да избяга от училище без да г...