"Когато пиша писмото си, не спестявам нищо. Пиша го, сякаш той никога няма да го прочете. Защото няма да го прочете. Изливам в писмото всяка своя тайна мисъл, всяко впечатление, всичко, което тая в себе си. А щом приключа, го запечатвам, адресирам го и после го прибирам в синьо-зелената кутия за шапки."Резюме:
Лара Джийн е на шестнадесет и през живота си е била влюбена пет пъти, в пет момчета, които нямала смелоста да обикне наистина, затова пише писмо за всяко едно с желанието описвайки всичките си чувства да ги забрави и да продължи напред. Животът се обръща, когато писмата са изпратени до получателите си. Това ѝ дава повод отново да заговори с първата си любов ( Питър К.) , да се изправи срещу чувствата си към Джош и още куп други неща. Изпращането на писмата вероятно е най-хубавото, което ѝ се е случвало, дори и в началото да не го осъзнава.
"Всъщност строго погледнато, това не са точно любовни
писма. Пиша ги, когато вече не искам да съм влюбена
. Те са моето сбогуване. Защото, след като напиша писмото, вече не съм погълната от всепоглъщаща любов. Мога да си ям зърнената закуска и не се
чудя дали и той я обича с банани; мога да пея с любовните песни, а не да ги пея за него. Ако любовта е вид обсебване, може би тези писма са моят екзорсизъм. Те ме освобождават. Или поне би трябвало."Герои:
Лара Джийн е наполовина корейка и наполовина американка. След смъртта на майка си се старае да бъде като по-големямата си сестра Марго и пример за по-малката Катрин. Тя е забавна и емоционална може би дори странна както се споменава доста пъти.
Марго е най-голямата от сестрите Сонг, а след смъртта на майка им е и тяхната опора.
Питър Кавински е първата любов на Лара. Той е един от готините момчета в училище, звездата на отбора по лакрос. За него могат да се казва че е самовлюбен и горделив, с огромно его и твърде уверен в себе си, но той е забавен, чувствителен и най-важното Питър е верен към любовта си.
Джош е перфектното момче - държи се и изглежда добре, добър е със семейството на гаджето си и е открит е за нещата, които мисли.
Мнение:
Книгата е страхотна и подходяща за излизане от читателски застой. Чете се лесно и неусетно бях въвлечена в историята с нетърпение прочетох всяка дума. Първоначално не ми звучеше толкова обещаващо, но сгреших тя е невероятна. Започва някак скучно, докато писмата на Лара не са изпратени. В книгата се засяга темата и за връзката в семейството, и доверието, което върви ръка за ръка с истината.
"До всички момчета които
съм обичала" дава чудесната идея за описването на собствените ни чувства върху лист хартия аз самата го правя и наистина това по някакъв начин запечатва чувствата и освобождава.
Препоръчвам я на всеки, който иска нещо романтично, леко, забавно и лятно. Давам ѝ безспорно 5⭐.
YOU ARE READING
Ревюта на книги
Non-FictionТук ще качвам ревюта на книги, които съм чела. ☺️ Ако искате ревю на ваша история пишете ми.