Цитатите са красиви, пълни с много истина тези ме разчупваха най-много!
Резюме и цитати:
Историята разчувствала целия свят. Истинска история. Истински човек.
Четирима терористи нападат концертната зала „Батаклан“ и убиват 127 души в Париж. Книгата е написана в дванайсете дни след смъртта на съпругата му - Елен.
"В петък вечерта вие откраднахте живота на едно изключително човешко същество – любовта на живота ми, майката на сина ми. Но няма да получите моята омраза. Не знам кои сте и не искам да знам, вие сте мъртви души. " -началото на неговото писмо към света. Лейри не иска да се отдаде на страха и гнява си, а на тъгата.
"Разбира се, да имаш виновник под ръка, няколко към когото да насочиш силата на гнева си, е отворена врата, възможност временно да избягаш от страданията си. И колкото по ненавистно е престъплението, колкото по очевиден е виновника, толкова по-оправдана е омразата ти. Мислиш за него за да не мислиш за себе си. Мразиш го,за да не мразиш това което е останало от живота ти. Ликуваш при смъртта ми за да не трябва да се усмихваш на тези, които са оцелели."
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Антоан започва да пише тази книга в нощта след като публикува писмото си " Няма да получите омразата ми " в Facebook. Искайки да се освободи от думите живеещи в главата му. Няма начало, няма край , носейки се в всекидневие без реално време през лишени от часове дни.
"Тя няма да ме изцели. Никой не може да бъде изцелен от смъртта. Тя може да бъде опоменена . Смъртта е диво животно, зъбите и са остри. Просто се опитвам да направя клетка, в която да я затворя. Тя е тук, точно до мен, точи лиги , докато чака да ме погълне. Решетките на клетката, която ни дели са от хартия. Когато изключа компютъра, звярът изкача на свобода."
Мнение:
Наистина сърцераздирателна книга. В нея се посочва как нещо малко или голямо може да преобърне живота ни. Антоан Лейри ни показва как изживява смъртта на любимата си, какво мисли и как се чувства. Разказва ни за сина им - Мелвин, как двамата с него продължават напред живеейки в миналото.
Навършват се 4 години от нападението (на 14 ноември 2015 година).
