Елизабет е човек скърбящ за сестра си не със сълзи, а със смях. За да се справи с мъката от загубата и да се отдели от непрекъснатия надзор на родителите си се впуска в буен циклон от бягства и забавление. Обаче, истинските ѝ проблеми започват с една бунтарска вечер завършваща в непознат град в леглото на най - чаровното момче на света. И от там нещата тръгват надолу...
Докато се съпротивлява на чувствата си, демоните от миналото се завръщат през първия учебен ден. За разлика от родителите ѝ и от целия град Бет не обвинява никого за смъртта на сестра си особено Чейс.
Дните ѝ се завъртат около обвинения, нападки, омраза и любов. Докато се свива под надзора от родителите си и цялото училище, единствените моменти на утеха, които намира са именно с Чейс.
Oops! Bu görüntü içerik kurallarımıza uymuyor. Yayımlamaya devam etmek için görüntüyü kaldırmayı ya da başka bir görüntü yüklemeyi deneyin.
Малка стъпка, но в последно време се средоточавам върху малките и постижимите неща, а не върху големите и недостижимите. Фокусирам се върху онова, което мога да контролирам и онова, за което живея.
Защото винаги има нещо, за което да живееш.
Нещо, за което да си благодарен.
Нещо, което да очакваш с нетърпение.
Мнение:
Смърт и тъга. Това е главната тема в книгата - колко човек се поддава на тъгата си при загубата на любим човек и кога е готов да продължи напред. Нужно ли е да продължаваме да обвиняваме някого за загубата си и кога трябва да простим.
Бунтарството на Бет е натрапено многократно, но ѝ трябваха 200 страници, докато най сетне осъзнае, че проблема не е единствено в хората около нея, но и в самата нея. Чейс и го каза: "Ако се държиш като глупаво, безрасъдно хлапе, тогава и родителите ти ще се държат така с теб"
Хареса ми, че Бет не скърбеше за сестра си като останалите - когато бе тъжна се смееше, когато бе ядосана плачеше. Харесах буйния ѝ нрав и странните ѝ първоначални идеи за отмъщение към родителите ѝ.
Вероятно за да може книгата да е по-лека за четене не са включени задълбочени размисли върху проблемите на героите въпреки цялостната тематика на книгата. Така че, да, книгата изпълнява целта си - разтоварва и релаксира. Това се отнася за цялото творчество на Ерин Уот (поредицата за семейство Роял има подобна идея на писане макар, че последните книги имаха напрежение, обрати, лъжи и разкрития, които завъртяха историята) неангажиращо и разпускащо четиво...
Честно казано съм разочарована, че нямаше глави от името на Чейс. Така де този готин пич е бил в затвора, преосмислил е целият си живот, изградил е на ново ценностите и личността си, обзалагам се, че дяволите в главата му са толкова много, че авторката може да напише още една книга само с неговите изтерзани мисли.
Говорейки за Чейс, да, той е готиният, отчужден тип, който не може да си намери място от вина. Тя замъглява образа му, прави го затворен и самонаказващ се. Смятам, че Чейс никога не се е нуждаел от прошката на Бет, а от собствената си. Единственото, което му трябваше е едно малко нещо, за което да живее. Трябваше му човек, който да вярва в него, човек към когото да се стреми и той го откри...
