Просто Неустоим

Р като Ревнив

Майк псуваше в колата като побъркан и Уилям му крещеше да млъкне най-после. Къщата на Маккалистър беше оградена отвсякъде и се наложи да рита дъските, за да влезе вътре. Сипа дезифектант на ръцете си и погледна назад. Кой тъпанар си е позволил да прави къщата му на сметище?
Уилям направи място пред гаража и Майк запали колата. Изстреля се напред и едва не блъсна Уилям на изхода.
- Малоумен ли си?! Щеше да ме прегазиш!
- Качвай се на колата и тръгвай след мен. Трябва ми подкрепление. Язък за хубавите ми обувки! Трябваше да се кача да си взема кремовете и шампоана. Твоя не струва! АЙДЕ КАЧВАЙ СЕ БЕ!!!
- Помоли по-мило! Освен това ми лазиш по нервите дни наред.
- Качвай се на шибаната си кола, проклет задник такъв. - Майк се мушна през прозореца и се настани на седалката. - Моля!
Уилям изцъка с език и се помоли на боговете за помощ. Качи се на колата и я запали. Майк наби газта и се спусна по улицата. Ще си платят всички скапани лайнари, посмели да му съсипят животеца!
Мина на червено и изсвири на бабата да мърда от пътя. Уилям му направи знак отзад, но Майк само изпсува. Нещастници! Само пречат!
- Майка му дееба! МЪРДАЙ БЕ, ЗАДНИК, ОТ ПЪТЯ!!! НЕ ВИЖДАШ ЛИ, ЧЕ БЪРЗАМ!!! СКАПАНИ МАЛОУМНИ БАВНИ ИЗЧАДИЯ!!!
Зави в ляво и влезна в насрещното, сочейки среден пръст на дядото в дясно. Той го погледна объркано и Майк се върна в редицата. Тия хора щяха да го накарат да катострофира.
Видя сградата в далечината и зави към паркинга, като тресна вратата и изчака Уилям да паркира да него.
- Какво се мотаеш, скапаняк?! Тръгвай бързо с мен!
Влетяха вътре и една жена ги спря зад бюрото. Охраната се появи и хвана двамата през ръцете.
- Кои сте вие и как смеете да нахълтате така?! - изписка жената.
- Млъквай, кучко рижава! Ходи да лапаш на някой по-умен от смотания ти шеф! Уилям, пребий ги!
- Моля?!
- КАЗАХ ДА ГИ ПРЕБИЕШ!!!
Уилям изрита охранителя зад себе си в слабините и се запъти към другия. Пак вършеше мръсната работа на Майк. Защо изобщо му памагаше? Дори едно благодаря нямаше да получи!
- Ела, куче мръсно! - излая Майк на подплашения работник в асансьора и той падна на земята, почвайки да се моли.
- Пощади живота ми! Аз съм ти фен, Маккалистър!
- Щом си ми фен, ми излъскай обувките! - ухили се Майк и се обърна да извика Уилям.
Прилоша му при гледката! Приятелят му с една руса жена, която му се натискаше. Крещеше името му и че й липсва. Уилям се усмихваше, но се опитваше да я избута.
- Мръсница! Какво правиш на приятеля ми?!
- Ти да ми се махаш от погледа! Маккалистър-Тъпаналистър!
Заби й една яка плесница и я събори на пода. Ще види тя!
- Курва мизерна! Не го докосвай дори!
- Майк, успокои се! - прошепна Уилям в ухото му и Майк се изправи.
- Да тръгваме! - изглади костюма си и оправи косата си. Работникът избяга от пътя им до асансьора.
Фризьорът можеше да поизчака още малко. Първи трябваше да смаже нахалната физиономия на онзи тъпак. Питър Камерън.