Просто Неустоим

А като Алчен

Майк слезе от колата и тръгна към магазина. Уилям го последва и двамата влетяха вътре, обсъждайки какво трябва да се вземе. Една от касиерките ги изгледа учудено, но продължи да говори с клиента срещу себе си. Маккалистър се огледа наоколо и се запъти към щанда с козметика. Със сигурност беше забравил нещо важно в къщата си от бързина. Проклетият му приятел!
- Майк, ела тук веднага! Няма да ти взимаме тези боклуци!
- Боклук си ти! Не те е срам!
- Тръгвай веднага! Не ме карай да викам точно в магазина!
Майк грабна един дезодорант и лак за коса. Уилям му се нахвърли и двамата паднаха на земята.
- Кучи син! Сега пак трябва да се къпя, лайнар!
- Стига вече! Омръзна ми от глупостите ти!
Майк се изчерви и тогава Уилям разбра какво е хванал. Жената с детето отзад закри с ръка очите му и им се опули.
- Простаци! Не гледай, маме!
- УИЛЯМ, ИДИОТ ТАКЪВ!!! Пусни ме веднага!
Приятелят му се изправи, грабвайки дезодоранта и лака, като ги върна на мястото им. Майк започна да се тупа и едва не се разрева. Беше мръсен! Какво щеше да прави сега?
След малко отново пътуваха за къщата, но не смееха да си разменят погледи или думи. Достатъчно неловко беше. Накрая колата просто спря и Майк излезе веднага навън, грабвайки куфара си от багажника. Застана пред вратата и се огледа наоколо. Беше идвал в дома на Уилям само два пъти. Но пък и той не обичаше да ходи по другите къщи. Кой знае колко чистеха!
Скоро двамата се настаниха и Майк оправи нещата си в стаята за гости, която му беше показал приятеля му. Не, трябваше да се изкъпе, за да е чист! Влетя в банята и пусна кранчето на топлата назад.
- Пак ли ще се къпеш?
- Ти пак ли влизаш без да чукаш!?
- Това е моята къща и ще взлизам където си искам, Маккалистър!
- Искам да се съблеча, така че излез!
- Сякаш не съм те виждал гол...
- Ти си луд! Изчезни! Простак! Идиот! Малоумник! Откачалка!
Майк тресна вратата и се заключи. Съблече се набързо и се хвърли в топлата вода, отпускайки се назад във ваната.