Criminal love\£Криминална любов

He Is Gone...Now Watch Your Back!

Лиам качи Съни в спрения на пътя джип и изчака търпеливо Найл да заеме шофьорското място.

    -         Какво ще правим сега ? – попита Лиам,като седеше на задната седалка със Съни.

    -         Ще я отведем вкъщи. – отвърна безизразно Найл,гледайки Лиам в огледалото за задно виждане.

Лиам въздъхна. Знаеше,че русия правеше огромна грешка,като се забъркваше с това момиче,но сякаш се страхуваше да му го каже. Знаеше на какво бе способен Хоран,когато някой се опитваше да го поучава,въпреки че те двамата бяха приятели. До някъде разговора им от преди няколко дни го успокояваше,досега не вярваше Найл да изпитва нещо към това момиче,но думите на останалите най-после намериха смисъл и в главата на Лиам. Ами ако приятелят им наистина е влюбен ?! Не,те не можеха да го позволят. Още преди много време,само с влизането си в престъпния свят,те самите доброволно са се отказали от всички блага на любовта и щастието. За тях нямаше обич,ласки,семейство...те трябваше да пазят себе си,не можеха да се грижат за другиго.

Съни от своя страна просто седеше и мълчеше. Един вид все още шокирана от държанието на Кейлъб,от това,което той се опита да й стори. Не можеше да се оттърве от глупостта си да му повярва. А сега и Найл...сякаш до сега той някак си,по някакъв наистина странен начин,заслужи доверието й. Може би тя дори вярваше на него повече от колкото на Кейлъб или когото и да било другиго,като изключим баща й. Хоран я плашеше на моменти,караше я да се сковава от страх,но дълбоко в себе си тя имаше чувството,че той не би я наранил,но все пак на интуицията не можеше да се вярва...и случая с Кейлъб е доста добър пример.

Колата спря пред къщата на момичето и Найл загази двигателя. Съни мълчеше по време на цялото пътуване,въпреки че до някъде бе сигурна,че няма да й сторят нищо лошо,все пак те я измъкнаха от Кейлъб.

    -         Добре ли си ? – попита Лиам,като я прегърна леко.

Съни само кимна положително,леко разочарована от това,че Найл все още мълчеше. Може би очакваше той да й каже нещо,но какво трябваше да очаква от престъпник ?! Това,че й бе спасил живота не значеше кой знае какво,нали ? Все пак той можеше да вземе това,което иска по всяко време. Момичето понечи да отвори вратата,но в същия момент се спря и проговори:

    -         Благодаря! И на двамата. – каза тя,като първо погледна към Найл и след това към Лиам,който я дари с лека усмивка.