Criminal love\£Криминална любов

You Can't Kill Him!

    Махни си ръцете от дъщеря ми! – викна Роджър,отваряйки вратата на мазето с гръм и трясък.

Найл рязко се изправи,а след него и Съни. Зад Хендерсън стояха още двама полицаи,насочили оръжията си към Хоран. Русия застана пред Съни, незнайно защо,сякаш искаше да я предпази от нещо.

     -         Ще те убия без да ми мигне окото! – предупреди го Роджър,като бавно слизаше по стълбите,вървейки към Хоран – Ще лежиш дълго за това,и аз сам ще се погрижа! – каза той насочвайки дулото на оръжието си право в главата на Русия.

И все пак Найл оставаше непоклатим. Дори сега изражението му бе все така ледено,както винаги. Той не се страхуваше...може би дори дълбоко в себе си ликуваше. Искаше Съни да е щастлива,а ако баща й не бе дошъл да си я „прибере”,то тогава Найл щеше да стори нещо наистина ужасно,и по-лошото щеше да е това,че той нямаше да я пусне да си отиде...    

      -         Татко,недей! Остави го,моля те! Просто не си струва. – обади се Съни,която все още стоеше претръпнала зад русия.

      -         Погрижете се за Съни. Изведете дъщеря ми от тук! – отвърна Роджър напълно игнорирайки момичето.

Двамата полицаи слязоха по стълбите и бързо достигнаха до Съни. Единият от тях я хвана грубо за ръката,повличайки я към изхода.

       -         Пусни ме! Не ме докосвай! – бореше се момичето,но двамата полицаи я държаха здраво.

       -         Пуснете я! – извика изведнъж Хоран и се запъти към двамата полицаи,но Роджър го спря.

       -         Доближиш ли се до нея,ще ти пръсна мозъка! – заплажи го Хендерсън.

Найл спря на място,много добре знаеше на какво бе способен човека,стоящ пред него. Хоран отвлече дъщеря му,той със сигурност щеше да го убие без никакви угризения.

       -         Казах ти,че ще те накарам да съжаляваш за това! – каза Роджър и махна предпазителя на оръжието си.

       -         НЕ! – извика Съни,все още опитвайки да се измъкне от хватката на онези двамата. – Не! Татко остави го! Той не е направил нищо лошо! – крещеше тя,но сякаш беше като призрак,никой в стаята не даваше признаци да я чува или вижда,все едно в този момент тя не съществуваше.