Criminal love\£Криминална любов

One Last Chance

Съни тършуваше из цялата къща. Бързаше да се приготви за партито си, което започваше съвсем скоро. Тя търсеше колието на майка си, което искаше да сложи за първи път от години.  Съни провери навсякъде, но така и не го намери. Вече съвсем започваше да се отчайва и  дори помисли дали да не отмени партито си. Най-после  реши, че трябва да попита баща си. 

        -         Татко, виждал ли си някъде колието на мама ? Не мога да го намеря никъде. - започна тя, влизайки в хола, където баща й гледаше телевизия. 

Роджър не й каза нищо, просто стана от дивана и се запъти към стаята си. Съни също го последва. Когато стигна видя той да вади кутия за обувки от под леглото си. Там бяха събрани всичките му спомени с Лиа. Там щяха да пазят всичко ценно, всички снимки, за да ги показват на внуците и децата си... но тя си отиде прекалено рано и той така и не можа да се сбогува с нея. Хиляди пъти искаше да изхвърли всичко, което тази кутия съдържаше. Да изхвърли миналото, да захвърлили болката, която преживя, когато любимата му си отиде от този свят,но Роджър не можа... не можа просто ей така да захвърли единствените неща, който му бяха останали от нея, освен Съни. 

        -         Разказвал ли съм ти някога нашата история ? - попита изведнъж той, вторачвайки се в дъщеря си. 

Съни поклати отрицателно глава и Роджър и даде знак с ръка да седне до него на леглото. Момичето се размърда от мястото, където стоеше и се настани до баща си. Погледн а в мистериозната кутия... как така не я бе намирала през цялотот това време ? Никога преди не я  бе виждала. Вътре имаше всякакви неща. От снимки до най-различни предмети. 

        -         Когато за първи път излязох с майка ти и двамата бяхме едва на 16. Бяхме толкова млади... Беше ми трудно да я накарам да излезе с мен, майка ти не беше като другите момичета. На първата ни среща я заведох на един панаир, който минаваше през нашия град. Забавлявахме се. Тогава реших да я изненадам й и взех верижка със знака на безкрайността. Не мислех, че ще значи толкова много за нея, все пак струваше около 3 долара. Но помня, че тя винаги го носеше и не го сваляше. Когато се оженихме реших да и подаря същата верижка със знака на безкрайността, но сребърна, затова и я взех за първата ни годишнина. Лиа отново се радваше. Беше много щастлива. Умееше да оценява малките неща по-добре от всеки друг, който познавам. - разказваше баща й, докато и показваше и двете верижки.