Criminal love\£Криминална любов

Under Cover

      -         Къде беше ? - повтори баща й със студен и заплашителен тон.

      -         Аз... -  зашепна тя, с притъпен глас, търсейки лъжата, която би й помогнала.                                                                                                                                                        

      -         Къде беше, Съни ? - повтори Роджър като вече й крещеше. 

Момичето усети уплахата в себе си. Какво щеше да прави сега, когато бе хваната ? Как можеше да бъдат толкова безоотговорни и да забравят за времето ? Но нищо от това сега нямаше значение. Нямаше как да поправи минималната грешка довела  я до тук. Нямаше как да върне времето назад и да се прибере по-рано, преди баща й да е станал. Нищо от това не можеше да й помогне сега, когато цялото и тяло се тресеше от уплах и страх.  Тя за първи път бе уплашена от баща си. Той никога не й бе посягал и едва ли щеше да го стори, но заплашителността в думите му, я караше да потръпва и да  се съмнява, когато погледнеше в потъмнелите му от гняв очи. 

      

       -         Бях при Ванеса! - отвърна изведнъж тя. 

Не искаше да го лъже и едва ли тази лъжа щеше да трае дълго, но устните й отказваха да я слушат и преди да се усети тя вече беше изрекла лъжата, която можеше да я погуби. Знаеше, че Роджър съвсем скоро ще разбере, но тя нямаше друг избор. Как можеше да мисли трезво, когато той я притискаше по този начин ? Поне искаше да спечели малко време, в  което да осмисли нещата, които да каже по-късно в извинение за лъжата, но за сега... това беше единствения й изход и единственото разумно обяснение, което се въртеше в главата й. 

       -         Лъжеш! - каза той, крещейки. 

       -         Ванеса... - Съни спря за момент, за да успокой гласа си, който трепереше -  Тя скъса с гаджето си и беше много тъжна... обади ми се и наистина имаше нужда от помощ, затова отидох. Мислех да не те будя, за да ти казвам, а да се прибера след час и на сутринта да ти кажа, но... изгубихме представа за времето. - обясни спокойно момичето, че дори звучеше доста правдоподобно. 

        -         Дай ми телефона на Ванеса! - заповяда й той, все така строго и заплашително.